— Мога да го осъдя за непредумишлено убийство — изръмжа Париш ядосано. — Ще получи двайсет години.
— Може би — отвърна Санди спокойно. — Само че клиентът ми е обвинен в предумишлено убийство.
— Още утре ще променя обвинителния акт.
— Чудесно. Оттеглете обвинението в предумишлено убийство, внесете ново за непредумишлено и след това ще разговаряме.
Наричаше се апартамент „Камил“ и заемаше една трета от последния етаж на най-новото, най-лъскавото, най-голямото и най-преуспяващото от казината в стил Лас Вегас, изникнали напоследък по Крайбрежието. Момчетата от Вегас бяха сметнали, че е много остроумно да нарекат апартаментите и банкетните зали на имената на най-силните урагани, спохождали района. За обикновения комарджия, дошъл от улицата, който чисто и просто иска простор, цената за вечер беше 750 долара. Толкова се съгласи да плати и Санди. За големия играч, дошъл отдалеч да залага на едро, апартаментът беше безплатен. Хазартът обаче бе последното нещо, за което Санди би мислил в момента. Клиентът му, намиращ се на три-четири километра оттук, бе одобрил разноските. В „Камил“ имаше две спални, кухня, дневна и две гостни — предостатъчно място, за да се срещаш с различни групи хора. Освен това имаше четири отделни телефонни линии, факс и видео. Сътрудникът на Санди бе донесъл от Ню Орлиънс компютъра и принтера, както и първата партида от документите за Арисия.
Първият посетител на временната кантора на Санди Макдърмот беше Дж. Мъри Ридълтън, разгроменият адвокат на Труди. С глуповато изражение подаде предложението за споразумение между съпрузите относно собствеността и посещенията при детето. Обсъдиха проблема, докато обядваха. Условията на капитулацията бяха продиктувани от Патрик и тъй като сега Санди командваше парада, той откри множество подробности, които имаха нужда от доизясняване.
— Като първа чернова не е зле — не преставаше да повтаря той, докато отбелязваше пасажите с червено. Ридълтън прие разгрома като истински професионалист — оспорваше всяка точка и запетая, но съзнаваше, че окончателният вариант ще е такъв, какъвто го иска Патрик. Кръвната проба на детето и голите снимки владееха положението.
Вторият посетител беше Талбът Мимс, юридическият съветник на „Нордърн Кейс Мючуъл“ за Билокси, жизнен и весел човек, който пътуваше в много комфортен микробус с кожени седалки, добър шофьор, работна масичка, два телефона, факс, пейджър, телевизор и видеомагнетофон, за да гледа заснети показания, портативен компютър, по-голям компютър, а и канапенце, за да си подремва, макар че дотам се стигаше само след най-изтощителните дни в съда. В антуража му влизаха секретарка, сътрудник — и двамата снабдени с клетъчни телефони — и задължителният младши адвокат, който го придружаваше навсякъде с цел надуване на хонорара.
Четиримата се представиха набързо в апартамент „Камил“, а Санди, който ги посрещна по джинси, им предложи газирани напитки от барчето. Отказаха. Секретарката и сътрудникът тутакси намериха за какво да разговарят по клетъчните си телефони. Санди въведе Мимс и безименния му колега в едната от гостните и им предложи да седнат пред огромния прозорец с приятна гледка към паркинга на казиното, отвъд който стърчаха стоманените пилони на бъдещ игрален дом.
— Ще говоря по същество — започна Санди. — Познавате ли човек на име Джак Стефано?
Мимс се замисли за миг.
— Не — отговори той.
— Смятах, че го познавате. Той е супер копой от Вашингтон. Бил е нает от Арисия, „Нордърн Кейс Мючуъл“ и „Монарх-Сиера“, за да открие Патрик.
— Е?
— Е… погледнете това — каза Санди с усмивка и плъзна към тях няколко цветни снимки, които извади от папката пред себе си.
Мимс ги разстла върху масата — кошмарните рани на Патрик.
— Тези бяха публикувани във вестника, нали? — попита той.
— Някои от тях.
— Да, мисля, че ги публикувахте, когато обявихте, че ще съдите ФБР.
— ФБР няма нищо общо с това.
— Така ли? — Мимс остави снимките и зачака.
— Патрик не беше открит от ФБР.
— Тогава защо съдите тях?
— Трик за привличане на общественото внимание. Трябваше да събудим малко симпатии към клиента ми.
— Но не се получи.
— Може би не при вас, но пък вие няма да сте сред съдебните заседатели, нали? Както и да е. Тези рани са резултат на продължителни изтезания, причинени от хора, работещи за Джак Стефано, който пък на свой ред е работел за няколко свои клиенти, сред които е и „Нордърн Кейс Мючуъл“. Знаменита компания със солидна репутация и шест милиарда долара акционерен капитал.
Читать дальше