Джон Гришам - Партньори

— А ти? — попита Джейнс. — Ако са у теб, ще извадим заповед за теб.

— Няма да ви дам нищо — отговори Санди. — Всичко, което ми предостави моят клиент, е защитено и поверително, както знаете. Нарича се адвокатска тайна. Не забравяйте, че мистър Арисия също съди клиента ми. Всички документи, с които разполагам, са под защитата на закона. При никакви обстоятелства няма да предам нито един от тях на когото и да било, докато не получа нареждане от клиента ми.

— Ами ако вземем заповед от съда? — попита Спролинг.

— Няма да я изпълня, а след това ще обжалвам. Господа, няма смисъл да спорим. Тук правото е на наша страна.

Изглежда, всички се примириха. Никой нямаше вид на изненадан.

— Колко души са участвали? — попита Джейнс.

— Четиримата съдружници от фирмата и мистър Арисия.

Всички се умълчаха в очакване Санди да обяви името на сенатора, но той не го направи. Погледна бележките си и продължи:

— Предложението ни е съвсем просто. Ние предаваме документите и записите. Патрик връща парите. Цялата сума. В замяна федералните власти оттеглят обвиненията срещу него, така че да можем да насочим усилията си към другия процес. Данъчните власти обещават да не се занимават с него. Адвокатката му, бразилката Ева Миранда, трябва да бъде освободена незабавно. — Изреждаше пунктовете ясно и отчетливо, защото ги бе повтарял много пъти. Слушателите му попиваха всяка дума. Спролинг си записваше. Джейнс беше забил поглед в пода и нито се усмихваше, нито се мръщеше. Останалите изглеждаха безразлични, но всички имаха множество въпроси.

— И това трябва да стане днес — добави Санди. — Нямаме време за губене.

— Защо? — попита Джейнс.

— Защото тя е задържана. Защото всички вие сте тук и имате пълно право да вземете решението. Защото клиентът ми е определил краен срок за сключване на сделката днес, в пет часа, или в противен случай ще задържи парите, ще унищожи доказателствата, ще излежи присъдата си и ще се надява някой ден да излезе на свобода.

Никаква постъпка на Патрик не би могла да ги учуди. Досега бе успял да си издейства арест в удобна стая с персонал, който да се грижи за него.

— Да поговорим за сенатора — обади се Спролинг.

— Добре идея — кимна Санди. Той отвори вратата към гостната и каза нещо на сътрудника си.

Сътрудникът му вкара в стаята маса с ролков магнетофон и тонколони и я остави в средата. Санди затвори вратата, погледна бележките си и каза:

— Датата е четиринайсети януари деветдесет и втора година, близо три седмици преди изчезването на Патрик. Разговорът е проведен във фирмата на Боуган, на първия етаж, в малка стаичка, която всички там наричат „килера“. Из ползвали са я за всевъзможни цели, нерядко и за срещи.

Първият глас, който ще чуете, е на Чарли Боуган. Следват Бени Арисия и Дъг Витрано. Арисия е отишъл във фирмата, без да го очакват, и, както ще забележите, не е в добро настроение.

Санди се приближи до масичката и се вгледа в бутоните.

Магнетофонът беше съвсем нов, тонколоните бяха скъпи. Всички го наблюдаваха съсредоточено, някои дори се приведоха малко напред.

— Повтарям — каза Санди. — Първи е Боуган, след това са Арисия и Витрано.

Натисна един от бутоните. Последваха десет секунди пълна тишина, след това от тонколоните се чуха гласове. Гневни гласове.

БОУГАН: Споразумяхме се за една трета от сумата и това е нормалният ни хонорар. Ти подписа договора. От година и половина знаеш, че става дума за една трета.

АРИСИЯ: Не заслужавате трийсет милиона.

ВИТРАНО: И ти не заслужаваш шейсет.

АРИСИЯ: Искам да знам как ще бъдат похарчени тези пари.

БОУГАН: Две трети на една трета. Шейсет на трийсет.

АРИСИЯ: Не, не. Интересуват ме трийсетте милиона, които ще влязат тук. Кой колко ще получи.

ВИТРАНО: Това не те засяга.

АРИСИЯ: Засяга ме и още как. Аз плащам хонорара ви. Имам право да знам кой каква част от него ще получи.

БОУГАН: Не, нямаш това право.

АРИСИЯ: Колко ще получи сенаторът?

БОУГАН: Не те засяга.

АРИСИЯ крещи: Засяга ме! Този човек цяла година извива ръце във Вашингтон и оказва натиск на хората от Флота, Пентагона и Правосъдието. Отделил е повече време за моите неща, отколкото за избирателите си!

ВИТРАНО: Добре, Бени, не крещи.

АРИСИЯ: Искам да знам колко ще получи гадният мошеник. Имам право да знам какво ще му бутнете под масата, защото парите са мои.

ВИТРАНО: Всички пари са под масата, Бени.

АРИСИЯ: Колко?

БОУГАН: Ще се погрижим за него, Бени, не се притеснявай, става ли? Защо си се хванал за това? Няма нищо ново.