Джон Гришам - Партньори

— Нямаме много доказателства — отвърна Кътър. — Не можем да докажем коя е жертвата, как е настъпила смъртта, кога и къде е убита, ако говорим за предумишлено убийство. Смятаме, че знаем защо, но процесът може да се окаже кошмарен. С непредумишленото убийство ще бъде доста по-лесно.

— А съдията? — обърна се Джейнс към Париш. — Ще му даде ли максималната присъда?

— Ако се докаже непредумишлено убийство, очаквам да му даде максимума. Предсрочното освобождаване зависи от администрацията на затвора.

— Можем ли да приемем за сигурно, че Ланиган ще прекара следващите пет години зад решетките? — попита Джейнс и огледа присъстващите.

— Да, можем — отговори Париш, недоволен, че се съмняват. — Освен това няма да се откажем от обвинението в предумишлено убийство. Ще защитим тезата, че Ланиган е убил човек, за да открадне парите. До смъртна присъда няма да се стигне, но ако го признаят за виновен, може да прекара остатъка от живота си в затвора.

— Има ли някакво значение дали ще лежи в Парчман или в някой федерален затвор? — попита Джейнс. Беше ясно, че не знае каква е разликата.

— Сигурен съм, че Патрик има мнение по въпроса — отговори Париш и получи няколко усмивки от присъстващите.

Т. Л. Париш одобряваше сделката, защото щеше да остане единствен обвинител по делото. Маст и ФБР щяха да се оттеглят. Въпросът обаче все още не беше решен и трябваше да даде още един тласък на Маст.

— Не се съмнявам, че Ланиган ще лежи в Парчман — добави той услужливо.

Маст не искаше да се откаже толкова лесно. Поклати глава и се намръщи мрачно.

— Не знам — каза той. — Струва ми се, че ще се изложим, ако се съгласим. Не може да ограбиш банка и като те хванат, да обещаеш да върнеш парите, за да те оставят на спокойствие. Правосъдието не бива да се продава.

— Нещата са малко по-сложни — отбеляза Спролинг. — Оказа се, че трябва да хванем по-голяма риба и че ключът към успешния лов е Ланиган. Парите, които е откраднал, са били мръсни. Ние чисто и просто ще ги възстановим и ще ги върнем на данъкоплатеца.

Маст не смяташе да спори със Спролинг. Джейнс погледна Париш и каза:

— Мистър Париш, моите почитания, но трябва да обсъдим нещо насаме с представителите на федералните власти.

— Разбира се — кимна Париш и излезе в коридора.

Край на празните приказки. Беше време Спролинг да приключи сделката.

— Господа, нещата всъщност са много прости — каза той. — Няколко души във Вашингтон следят събитията много внимателно. Сенатор Най никога не е бил близък на президента и, често казано, един хубав скандал тук ще зарадва правителството. Мандатът на Най изтича след две години. Обвиненията ще го ангажират изцяло, а ако ги докажем, с него е свършено.

— Ще започнем разследване — каза Джейнс и се обърна към Маст. — Ти ще трябва да поемеш процеса.

Изведнъж Маст осъзна, че тази среща е в негова полза. Решението да се приемат условията на Ланиган беше взето на много високо ниво, далеч над Спролинг и Джейнс. Те само се опитваха да го зарадват, защото в края на краищата беше федерален прокурор.

Перспективата да обвини и съди сенатор можеше да му осигури огромни възможности и Маст веднага я одобри. Представи си как пуска записите на Патрик в претъпканата съдебна зала и как съдебните заседатели и зрителите поглъщат всяка дума.

— Значи ще приемем сделката? — попита той, сякаш му бе все едно.

— Да — кимна Спролинг. — Няма какво да мислим. Ще възстановим парите и общественото мнение ще одобри това. Ланиган ще лежи в затвора дълго, а същевременно ще пипнем още по-големи мошеници.

— Освен това и президентът одобрява — отбеляза Маст и се усмихна, макар и да бе единствен.

— Не съм казал такова нещо — каза Спролинг. — Не съм разговарял с президента по този въпрос. Моят шеф е говорил с хората му. Знам само това.

Джейнс повика Т. Л. Париш от коридора, след което близо час обсъждаха предложенията на Патрик точка по точка. Адвокатката можеше да бъде освободена след час. Решиха, че Патрик трябва да върне парите с лихвите. Ами делото, което бе завел срещу ФБР… Джейнс набеляза няколко пункта, които трябваше да обсъди със Санди.

Марк Брик лично съобщи на Ева чудесната новина, че баща й е свободен, че не е пострадал и дори са се отнасяли с него съвсем добре.

Каза й също така, че с малко късмет самата тя би могла да излезе на свобода след ден-два.

Върнаха се в „Камил“ и заеха старите си места със сериозни и безразлични физиономии. Повечето бяха оставили саката си в другата стая и седяха със запретнати ръкави и разхлабени вратовръзки, сякаш ги чакаше къртовски труд. Според часовника на Санди съвещанието им бе продължило час и половина. Техен говорител за момента стана Спролинг.