Джон Гришам - Партньори

Двете стенографки от съда пристигнаха точно в осем. И двете се казваха Линда. Връчиха на Санди визитните си картички и го последваха в дневната, където мебелите бяха дръпнати към стените, за да се внесат допълнителни столове. Линда 1 щеше да седи в единия край на стаята, с гръб към прозореца, чиито щори бяха плътно спуснати, а Линда 2 — в другия край, в една ниша до барчето, с лице към участниците. И двете примираха за една последна цигара, така че Санди ги изпрати в по-отдалечената спалня.

След това пристигна Джейнс с групата си. Имаше шофьор, застаряващ агент на ФБР, който му служеше и като охрана, и като момче за всичко. В групата влизаха още адвокат от ФБР, Кътър и непосредственият му шеф, както и Спролинг от Главна прокуратура — тъмноок ветеран, който говореше малко, но попиваше всеки звук. И шестимата бяха с черни или тъмносини костюми, и шестимата извадиха визитни картички. Събра ги помощникът на Санди. Секретарката му прие поръчките за кафе, докато мъжете преминаваха през гостната, за да влязат в дневната.

След това дойде Морис Маст, федералният прокурор за западните области на Мисисипи, който се движеше само с един помощник. После се появи Т. Л. Париш — сам. Срещата можеше да започне.

Всеки си знаеше мястото. Шофьорът на Джейнс и помощникът на Маст останаха в гостната, където ги чакаха сутрешните вестници и табла с понички.

Санди затвори вратата, поздрави весело с „добро утро“ и им благодари, че са дошли. Настаниха се. Никой не се усмихна, но все пак присъстващите не бяха недоволни, че са тук. Срещата ги бе заинтригувала.

Санди представи двете стенографки и обясни, че протоколите, които водят, ще бъдат съхранявани от него и ще бъдат смятани за строго поверителни. Всички бяха удовлетворени от обещанието. На този етап нямаше въпроси и коментари, защото никой не бе сигурен за какво точно става дума.

Санди извади бележника си, както и аргументите, които бе изложил на десетина страници. Все едно беше в съда, пред съдебните заседатели. Предаде на присъстващите поздрави от Патрик Ланиган и ги уведоми, че раните му заздравяват добре. След това изреди обвиненията, предявени срещу него — предумишлено убийство, от страна на щата, кражба чрез фалшиви документи, от страна на федералните власти. Първото обвинение би могло да означава смъртна присъда. Другото би могло да му донесе трийсет години затвор.

— Обвиненията на федералните власти са сериозни — каза той мрачно, — но все пак не толкова, колкото обвинението в предумишлено убийство. Честно казано и при цялото ми уважение, бихме искали да се освободим от федералните обвинения, за да съсредоточим усилията си върху другите.

— Имате ли представа как ще се освободите от нас? — попита Джейнс.

— Имаме предложение.

— Парите участват ли в него?

— Да, участват.

— Парите не ни интересуват. Не са откраднати от федералното правителство.

— Точно тук грешите.

Спролинг държеше да се намеси:

— Наистина ли смятате, че ще можете да се откупите с пари? — Прозвуча като закана. Грубият му глас беше равен, предизвикателен.

Апострофираха Санди, но той бе решен да следва сценария.

— Моля ви да почакате. Позволете ми да представя аргументите си, а след това ще обсъдим възможностите. Така… предполагам, че всички тук сме запознати с обвиненията на Арисия към бившия му работодател от деветдесет и първа година. Били са подготвени и защитени в съда от юридическата фирма на Боуган със седалище в Билокси. По онова време към съдружниците вече е принадлежал и един по-млад адвокат на име Патрик Ланиган. Обвиненията на Арисия са били фалшиви. Клиентът ми е научил това, а после е разбрал, че фирмата възнамерява да го изгони, след като делото се реши благоприятно, не преди да се получат парите. В продължение на много месеци клиентът ми тайно е събирал материали, които доказват ясно и недвусмислено, че мистър Арисия и адвокатите му са влезли в заговор, целящ да се измъкнат от правителството деветдесет милиона долара. Доказателствата представляват множество документи и записи на разговори.

— Къде са тези доказателства? — попита Джейнс.

— На разположение на клиента ми.

— Знаеш, че можем да ги вземем. Ще получим заповед за обиск и ще приберем всичко, което ни трябва.

— Ами ако клиентът ми предпочете да не се съобрази с вашата заповед? Какво ще стане, ако просто унищожи доказателствата или ги скрие отново? Как ще постъпите в такъв случай? Ще го тикнете в затвора? Ще го обвините в още нещо? Честно казано, той не се страхува от вас и вашите заповеди за обиск.