Джон Гришам - Партньори

— Добре съм. Благодаря, че дойдохте. Кога ще изляза оттук?

— Това няма да е възможно още няколко дни. От федералните можем да очакваме две неща. Първото, което е и по-неприятното, е да ви съдят за фалшивия паспорт, но това едва ли ще се случи, защото сте чужденка и нямате криминално досие. Второто, което е по-вероятно, е просто да ви изгонят от страната, след като обещаете никога повече да не се връщате. Така или иначе, ще трябва да минат няколко дни, докато решат какво да правят. Ще се наложи да останете тук, защото във вашия случай не е възможно освобождаване под гаранция.

— Разбирам.

— Патрик се безпокои за вас.

— Знам. Кажете му, че съм добре. Аз също се безпокоя за него.

Брик извади бележника си и каза:

— Така. Патрик иска да знае как точно ви заловиха.

Ева се усмихна и някак си се успокои. Естествено, бе невъзможно Патрик да не поиска да научи подробностите. Започна от мъжа със зелените очи и разказа всичко.

Бени открай време презираше плажа на Билокси — тясна ивица пясък, ограничена от магистрала, която бе опасно да пресечеш пеша, и от мътнокафявата вода, твърде неприятна за плуване. През лятото там ходеха отпускари с ограничени финансови възможности, а през почивните дни студенти си подхвърляха фризбита и караха водни ски. Новите казина привличаха повече посетители, но те рядко изоставяха хазарта, за да се разхождат по пясъка.

Паркира край кея, запали дълга пура, събу си обувките и тръгна по брега. Сега пясъкът бе доста по-чист — благодарение на казината. Нямаше жива душа. Навътре в морето се виждаха няколко рибарски лодки.

Обаждането на Стефано час преди това бе съсипало сутринта му и по всяка вероятност щеше да промени живота му. Бразилката беше арестувана и с това свършваха шансовете да намерят парите. Тя не можеше да ги отведе при тях, нито пък имаше как да я използват, за да оказват натиск на Ланиган.

Федералните обвиняваха Патрик. Той на свой ред знаеше къде са парите и разполагаше с компрометиращи доказателства. Едното щеше да бъде разменено срещу другото и Арисия щеше да се окаже под кръстосан обстрел. Боуган и останалите лигльовци от фирмата му щяха да пропеят още в мига, в който ги притиснат. Бени беше страничният човек и го знаеше много добре. Отдавна. Мечтата му беше да намери парите и след това да изчезне с тях, точно както Патрик.

Тази мечта вече не съществуваше. Бяха му останали около милион долара. Имаше приятели и връзки по целия свят. Беше време да се чупи — като Патрик.

Санди се яви на насрочената за десет часа среща с Т. Л. Париш в кабинета му, макар че се изкушаваше да я отложи и цяла сутрин да работи над документите. Когато излезе от кантората си в осем и половина, целият персонал на фирмата му копираше и увеличаваше най-важните страници.

Срещата бе поискал Париш. В тезата на обвинението имаше сериозни пробойни и сега, след като първоначалната еуфория бе преминала, беше време да поговорят делово. Прокурорите се стремят да внасят в съда само безспорните дела и такива винаги имаше предостатъчно. Нашумелите случаи с неизяснени факти създаваха проблеми.

Париш искаше да опипа почвата, но веднага започна да пухти и да позира. Заговори за избора на съдилище. Във всеки случай, съдебните заседатели нямало да погледнат с добро око на адвокат, убил за пари, независимо откъде са. В началото Санди само слушаше. Париш продължи с любимата си тирада за процента на спечелените си дела, без да пропусне факта, че не е губил процес, в който е искал смъртно наказание. Изтъкна, без да се хвали, че в момента осем души очаквали екзекуцията си.

Санди наистина нямаше време за губене. Трябваше да проведе сериозен разговор с Париш, но не днес. Попита го как ще потвърди, че убийството е извършено в окръг Харисън. След това спомена причината за смъртта — как би могъл да я докаже? Патрик със сигурност не би свидетелствал в тяхна полза. И, най-големият въпрос — коя е жертвата? Каза му, че доколкото му е известно, до този момент в щата няма нито един осъден за убийство, ако жертвата не е идентифицирана.

Париш очакваше тези въпроси и направи всичко възможно, за да избегне конкретните отговори.

— Клиентът ти обмислил ли е възможността да се признае за виновен срещу по-лека присъда?

— Не.

— А смята ли да го направи?

— Не.

— Защо?

— Свикахте разширения състав, гласувано е обвинение в предумишлено убийство с искане за смъртна присъда, приказвахте пред пресата… сега трябва да докажете твърдени ята си. Преди това трябваше да прецените доказателствата си. Няма да се съгласим.