Джон Гришам - Партньори

— Да.

— Двайсет и четири часа.

Чу се щракване и линията прекъсна. Мисис Стефано бе отишла в банята и се бе заключила. Не искаше да го вижда пред очите си.

Джак слезе долу и направи кафе. Седна в полутъмната кухня и зачака да се съмне. Беше му писнало от Бени Арисия.

В края на краищата, бяха го наели, за да открие Патрик и парите, не да се интересува откъде са се взели. Знаеше в общи линии историята на Бени с „Плат и Рокланд“ и винаги бе подозирал, че има още нещо. Няколко пъти се бе опитал да разбере подробности, но Арисия съвсем ясно му бе показал, че не желае да обсъжда събитията, предхождащи изчезването на Патрик.

Още от самото начало Джак си даваше сметка защо Патрик е подслушвал фирмата на адвокатите. Най-напред, за да събере помия за самите тях и клиентите им, особено за Арисия, и след това, за да стигне до парите след изчезването си. Никой обаче не знаеше, освен може би Арисия и адвокатите, доколко компрометиращи са разговорите, които е записал. Стефано предполагаше, че Патрик е успял да събере доста злепоставящи факти.

Когато парите изчезнаха и започна издирването, адвокатите бяха отказали да участват. Делът им бе трийсет милиона долара, но въпреки това бяха предпочели да си ближат раните и да се оттеглят. Оправданието им беше, че нямат пари. Съдружниците били разорени, положението щяло да се влоши още повече и просто не можели да си го позволят. Навремето това обяснение му се бе сторило логично, но Стефано бе доловил и друго — сякаш не горяха от желание да открият бившия си съдружник.

Патрик бе записал нещо важно. Беше ги хванал натясно. Колкото и неприятности да си бяха навлекли, истинският кошмар за тях щеше да е залавянето на Патрик.

Същото важеше и за Арисия. Щеше да изчака още час и след това да му се обади.

Към шест и половина кабинетът на Хамилтън Джейнс се напълни. Двама агенти седяха на канапето и четяха докладите на хората в Рио. Един чакаше, за да съобщи последните данни от наблюдението над Арисия — все още живееше в апартамента под наем в Билокси.

Чакаше и още един, който трябваше да докладва за Ева Миранда. Секретарката му донесе кутия с папки. Джейнс седеше зад бюрото си и говореше по телефона. Изглеждаше уморен, беше по риза и не обръщаше внимание на никого.

Влезе Джошуа Кътър — също уморен и неугледен. Бе успял да дремне два часа на летището в Атланта, докато чакаше полета за Вашингтон. Посрещна го агент, който го откара в централата. Джейнс веднага затвори телефона и каза на всички да излязат.

— Донеси ни малко кафе — нареди троснато на секретарката си. — Или по-добре повече.

Кабинетът се опразни и Кътър седна на стола пред голямото бюро. Макар и да бе страшно уморен, полагаше всички усилия да се съсредоточи. Досега дори не бе приближавал кабинета на заместник-директора.

— Слушам — изръмжа Джейнс.

— Ланиган предлага споразумение. Твърди, че има достатъчно доказателства, за да осъди Арисия, адвокатите и неназован сенатор.

— Какви доказателства?

— Кашон, пълен с документи и записи на телефонни разговори, събрани от Ланиган, преди да избяга.

— Ти видя ли кашона?

— Не. Адвокатът му Макдърмот твърди, че бил в багажника на колата му.

— А парите?

— Не стана дума за тях. Иска да се срещне с вас и някой от Министерството на правосъдието, за да обсъди евентуално споразумение. Останах с впечатлението, че според тях е напълно възможно да се откупят.

— Когато откраднеш мръсни пари, винаги има такава възможност. Къде иска да стане срещата?

— Някъде в Билокси.

— Ще се обадя на Спролинг от Правосъдието — каза Джейнс почти на себе си и посегна към телефона. Кафето пристигна.

Марк Брик чакаше в стаята за посетители във федералния арест и потрепваше по масата със скъпата си химикалка. Още нямаше девет и бе твърде рано за свиждане, но той имаше приятел в администрацията. Бе обяснил, че случаят е спешен. Масата бе разделена с прегради от двете страни, а отпред имаше дебело стъкло. Щяха да разговарят през малък отвор в средата.

Оставиха го да нервничи в продължение на половин час и най-накрая я доведоха. Беше в жълт гащеризон с избелели черни букви на гърдите. Надзирателката свали белезниците й и тя разтри китките си.

Останаха сами и Ева седна на стола. Погледна го. Брик мушна визитната си картичка през отвора. Ева я взе и я прочете.

— Изпраща ме Патрик — каза той. Тя затвори очи.

— Добре ли сте? — попита Брик.

Ева се опря на лакти, наведе се напред и отговори през отвора: