Джон Гришам - Партньори

В един момент ядосаният им клиент попита каква част от тези трийсет милиона ще получи сенаторът. Боуган се намръщи и отговори, че това не е негова работа. Арисия възрази, че е, защото парите в края на краищата са негови. След това се впусна да хули сенатора и политиците въобще. Иронично изтъкна факта, че сенаторът е положил прекалени усилия във Вашингтон, за да повлияе на Флота, Пентагона и Министерството на правосъдието в тяхна полза.

— Колко ще получи? — не преставаше да пита той.

Боуган съумяваше да избегне ударите. Повтаряше, че той има грижата за сенатора. Напомни на Арисия, че е избрал тяхната фирма заради добрите й контакти с политическите кръгове. И добави, че шейсетте милиона, които трябваше да влязат в джоба на Арисия, не са чак толкова малко, особено като се вземе предвид, че са плод на мошеничество.

Изрекоха се твърде много приказки.

Арисия предложи да им плати само десет милиона. Боуган и Витрано отказаха категорично. Арисия си излезе бесен, продължавайки да ругае и по коридора.

В „килера“ нямаше телефони, но впоследствие вътре бяха открити два микрофона. Единият беше под масата, закрепен с черен маджун в ъгъла, където се съединяваха две конзоли. Вторият бе мушнат между две много стари юридически книги на единствения рафт в стаята. Книгите бяха за украшение.

След шока от изчезването на парите и след като Стефано откри бръмбарите, Боуган и Витрано не отвориха дума за срещата. Сякаш не се бе състояла. Не я напомниха и на Арисия отчасти защото веднага бе завел делото срещу тях, а и защото ги мразеше и в червата си. Споменът за нея бе избледнял. Може би пък наистина не бе имало такова нещо?

Сега, когато Патрик се бе появил отново, нямаше начин да не се върнат към нея. Съществуваше вероятност микрофоните да не са се задействали или бившият им колега да е пропуснал този разговор сред немалкото други, които бяха водили по същото време. Всъщност смятаха, че вероятността да е станало така е доста голяма.

— Мисля, че не би пазил лентите толкова години, какво ще кажеш?

Но Боуган не отговори. Седеше, сплел пръсти върху корема си, и гледаше прахоляка върху бюрото. Да, какво само би могло да се случи… Той щеше да вземе пет милиона, сенаторът — също. Никакъв фалит, никакъв развод. Все още щеше да има жена, семейство, дом, обществено положение. Щеше да получи пет, а досега щеше да ги е удвоил. След време щяха да станат двайсет — сериозни пари, които ти дават възможност да правиш какво ли не. Бяха там, почти пред очите му, когато Патрик ги отмъкна.

Опиянението от появата на Патрик бе продължило няколко дни и след това постепенно изчезна, защото стана ясно, че парите не са се върнали в Билокси с него. С всеки изминал ден сякаш се отдалечаваха все повече и повече.

— Мислиш ли, че ще получим парите, Чарли? — попита Витрано едва чуто, забил поглед в пода. Не бе го наричал Чарли от години. Откакто във фирмата им се бе настанила омразата, подобна близост бе нещо нечувано.

— Не — отговори Боуган след дълга пауза. — Ще имаме късмет, ако не ни връчат обвинителен акт.

Санди знаеше, че го очакват поне едночасови важни телефонни разговори, и затова започна с най-трудния. От колата си, паркирана пред болницата, се обади на жена си и й каза, че ще закъснее много — толкова много, че може би ще се наложи да остане в Билокси. Отборът на сина му участваше в решаващ мач. Извини й се, каза й, че за всичко е виновен Патрик, и обеща да й обясни проблема по-късно. Тя реагира доста по-добре, отколкото бе очаквал.

Обади се в офиса си и свари една останала до късно секретарка, от която поиска няколко телефонни номера. Познаваше двама адвокати в Маями, но в седем и петнайсет ги нямаше в канторите им. На домашния телефон на единия не отговори никой. Другият не му го бе дал, нито пък бе обявен в указателя. Обади се на няколко колеги от Ню Орлиънс и най-накрая се сдоби с телефонния номер на Марк Брик — авторитетен специалист по наказателни дела от Маями. Брик не беше във възторг, че го вдигат от вечеря, но въпреки това го изслуша. В рамките на десет минути Санди му описа сагата на Патрик, включително и попадането на Ева в някой от арестите на Маями. Затова му се обаждал. Брик прояви интерес и заяви, че познава много добре както имиграционните закони, така и наказателните процедури. Щял да се обади на две места, след като приключи с вечерята си. Разбраха се Санди да му позвъни след час.

Откри Кътър след три различни обаждания и след близо двайсет минути увещания си уговори среща в едно кафене. Отиде там и докато чакаше Кътър, отново позвъни на Брик.