Джон Гришам - Партньори

— От Пенсакола.

— С кой полет?

— Еърлинк 855.

— За къде пътувате?

— За Сау Паулу.

— По-точно?

— Може би това е личен проблем.

— По работа или на почивка?

— Има ли някакво значение?

— Има. В паспорта ви е вписан адрес в Рио. Къде ще отседнете в Сау Паулу?

— В хотел.

— Името на този хотел?

Тя се поколеба за миг, докато си спомни някой, и забавянето се оказа фатално.

— Ами… „Интерконтинентал“ — каза тя накрая, съвършено неубедително.

Той записа името и попита:

— Можем ли да приемем, че в него има резервация на името на Лия Пирис?

— Разбира се — отговори тя троснато. Едно обаждане по телефона бе достатъчно, за да се установи, че лъже.

— Къде е багажът ви? — попита шефът.

Още една пукнатина върху фасадата, още по-красноречива. Тя се поколеба, извърна лице и отговори:

— Пътувам без багаж.

Някой почука на вратата. Ривера я открехна, пое лист хартия и прошепна нещо на колегата си вън. Лия опита да се успокои. Вратата се затвори и Ривера се вгледа в листа.

— Според нашите данни вие сте влезли в страната тук, в Маями, преди осем дни с полет от Цюрих през Лондон. Осем дни без багаж… не е ли странно?

— Престъпление ли е да се пътува без багаж? — попита тя.

— Не, но е престъпление да се използва фалшив паспорт. Поне тук, в Съединените щати.

Тя погледна паспорта, оставен на масата пред него. Разбира се, че беше фалшив.

— Не е фалшив — каза тя възмутено.

— Познавате ли жена на име Ева Миранда? — попита Ривера и Лия осъзна, че играта е приключила. Наведе глава, сърцето й се сви.

Ривера разбра, че са хванали поредния нарушител.

— Ще трябва да се свържа с ФБР — каза той. — Може да отнеме известно време.

— Арестувана ли съм? — попита тя.

— Още не.

— Аз съм адвокат, аз…

— Знаем. Имаме право да ви задържим, за да ви разпитаме. Нашите кабинети са на долния етаж. Да вървим.

Поведе я бързо. Тя стискаше чантата си, а очите й все още бяха скрити зад тъмните очила.

Масата бе отрупана с книжа и папки, смачкани салфетки и листове, празни пластмасови чаши и недоядени сандвичи от кафенето на болницата. Бяха обядвали преди пет часа, но никой от двамата адвокати не мислеше за вечеря. Бяха оставили времето извън стаята — вътре то нямаше значение.

И двамата бяха боси. Патрик беше по фланелка и спортни гащета. Санди беше с измачканата риза и светлите панталони, с които бе отишъл при Лия в къщата край брега.

Кашонът с материалите за Арисия лежеше празен в единия ъгъл, а самите те бяха пръснати по масата.

Вратата се отвори, докато още се чукаше, и агент Джошуа Кътър влезе, без да чака покана. Застана на прага.

— Това е частна среща — каза Санди, като се изправи пред Кътър. Никой не биваше да вижда документите по масата. Патрик също отиде до вратата, за да ги закрие.

— Защо не чукаш, преди да влезеш? — попита той ядосано.

— Съжалявам — отговори Кътър спокойно. — Само за минутка. Почудих се дали няма да ти е интересно да научиш, че арестувахме Ева Миранда. Искаше да се измъкне през Маями с фалшив паспорт. Към Бразилия.

Патрик замръзна и се опита да измисли отговор.

— Ева? — попита Санди.

— Да. Известна и под името Лия Пирис. Това пишеше във фалшивия й паспорт.

Докато отговаряше на Санди, Кътър гледаше Патрик.

— Къде е тя? — попита Патрик стъписай.

— В Маями. В ареста.

Патрик се обърна и се върна до масата. Затворите навсякъде бяха кошмарни, но тези в Маями бяха особено злокобни.

— Има ли телефонен номер, на който да се свържем с нея?

— Не.

— Тя има право на телефонно обаждане.

— Работим по въпроса.

— Дайте ми номер.

— Ще видим. — Кътър продължаваше да наблюдава Патрик, без да обръща внимание на Санди. — Бързала е. Била е без никакъв багаж. Искала е да избяга в Бразилия, да те зареже тук.

— Млъкни! — просъска Патрик.

— Сега можете да си вървите — обади се Санди.

— Е, помислих си, че ще искате да знаете — каза Кътър с усмивка и излезе.

Патрик седна и заразтрива слепоочията си. Главата го цепеше и преди нахълтването на Кътър, но сега болката бе станала нетърпима.

С Ева многократно бяха обсъждали трите възможни сценария, които биха последвали в случай, че го заловят. Според първия, а това бе и планът им, тя трябваше да се крие и да помага на Санди. Втората възможност, най-кошмарната, бе да я заловят Стефано и Арисия. Третата бе да я заловят от ФБР, което не беше страшно, но пък би предизвикало сериозни проблеми. Така поне щеше да е в безопасност.