Джон Гришам - Партньори

Още една дълга пауза. Карл погледна часовника си. Патрик го остави на пейката и започна бавно да се разхожда из двора.

Обядът в апартамент „Камил“ се състоеше от няколко вида безвкусни сандвичи, сервирани на пластмасови табли. Прекъсна го обаждането на федералния съдия, на когото бяха възложили „случая Патрик“ преди четири години. В момента съдията гледаше някакво дело в Джаксън и имаше на разположение само минута. Маст изреди присъстващите в апартамента участници в играта и съдията се съгласи да пуснат гласа му по спикера на телефона. След това Маст описа набързо предложението за споразумение. Съдията поиска да чуе версията на Санди и Санди му я представи. Спролинг трябваше да отговори на няколко въпроса и краткият разговор се превърна в дълъг. След малко се наложи да излезе от стаята, за да поговори със съдията, без другите да слушат. Предаде му настойчивото желание на висши служители от Вашингтон да се приеме предложението на Ланиган, за да могат да уловят по-едрата риба. После съдията поговори с Т. Л. Париш, също насаме, и той го увери, че задържаният няма да се измъкне безнаказано, защото остават по-тежките обвинения, и че по всяка вероятност, макар и без да са налице гаранции, ще прекара в затвора дълги години. Съдията не искаше да действа прибързано, но предвид натиска от страна на заинтересованите кръгове, както и статуса на участниците, събрали се в Билокси, се съгласи, подписа нареждането за оттегляне на обвиненията и го изпрати по факса. Докато си дояждаха, Санди отиде с колата до болницата. Когато нахълта в стаята, Патрик пишеше писмо на майка си.

— Успяхме! — възкликна Санди и хвърли споразумението върху масата. — Приеха всички наши условия.

— Пълно оттегляне на обвиненията?

— Да. Съдията току-що подписа.

— Срещу каква сума?

— Деветдесет милиона плюс три процента лихва.

Патрик затвори очи и стисна юмруци. Богатството му бе пострадало сериозно, но и останалото не беше малко — напълно достатъчно, за да могат един ден с Ева да се установят на някое спокойно място и да имат къща, пълна с деца. Голяма къща. И много деца. Прегледаха споразумението. Патрик го подписа и Санди хукна обратно към хотела на казиното.

В два часа следобед, когато започна втората среща, в апартамента бяха останали съвсем малко хора. Санди поздрави Талбът Мимс и клиента му, един от вицепрезидентите на „Нордърн Кейс Мючуъл“, наречен Шено, придружен от двама юрисконсулти на фирмата, чиито имена Санди не ЧУ — За по-сигурно Мимс водеше един от съдружниците си и някакъв младши адвокат, отново без имена. Санди взе визитните им картички и ги въведе в стаята, в която се бе състояла първата среща. Стенографките заеха местата си. Джейнс и Спролинг бяха в съседната стая и говореха по телефона с Вашингтон. Бяха изпратили антуража си долу, в казиното, за да се позабавляват, но без алкохол. Екипът на „Монарх-Сиера“ бе по-малоброен — само Хал Лад, един от сътрудниците му и главният юрисконсулт на компанията, спретнат дребен човек на име Коен. Присъстващите се представиха с официален тон и се настаниха, за да изслушат Санди. Той им раздаде предварително подготвените папки и ги помоли да прегледат съдържанието им. Вътре имаше копие от съдебния иск на Патрик срещу ФБР заради раните, както и комплект цветни снимки. Застрахователите вече знаеха за какво става дума, така че не се изненадаха. Санди изложи накратко тезата от предния ден — че раните не са дело на ФБР, защото не ФБР е открило Патрик, че са дело на Джак Стефано, който е работел за трима клиенти — Бени Арисия, „Нордърн Кейс Мючуъл“ и „Монарх-Сиера“. Те биха могли да пострадат сериозно при евентуален съдебен иск срещу тях от страна на Патрик.

— А как смятате да докажете тази история със Стефано? — попита Талбът Мимс.

— Един момент — кимна Санди, отвори вратата и попита Джейнс дали би дошъл за минута.

Джейнс влезе в стаята и се представи, а след това с огромно удоволствие изреди нещата, които им бе съобщил Стефано в показанията си — издирването на Патрик, финансирането на операцията, наградите, подкупите, издирването в Бразилия, хирургът и пластичната операция, момчетата от „Плутон“, залавянето, изтезанията. Всичко. Реализирано с парите на Бени Арисия, „Нордърн Кейс Мючуъл“ и „Монарх-Сиера“ и единствено в тяхна полза. Изпълнението на Джейнс беше великолепно и самият той го направи с огромно удоволствие.

— Някакви въпроси към мистър Джейнс? — попита Санди щастливо, след като разказът приключи.