Джон Гришам - Партньори

Нямаше. През изминалите осемнайсет часа нито Шено от „Нордърн Кейс Мючуъл“, нито Коен от „Монарх-Сиера“ бяха успели да установят кой от компаниите им е разрешил да бъде нает Джак Стефано. Сега следите бяха заличени и едва ли някога щяха да научат. И двете застрахователни компании бяха големи и богати, с много акционери и огромни рекламни бюджети, които да поддържат доброто име на фирмите им. И двете не искаха такъв род неприятности.

— Благодаря, мистър Джейнс — кимна Санди.

— В съседната стая съм, ако потрябвам — каза Джейнс, като че ли най-голямото удоволствие за него би било да се върне и да забие още няколко пирона в ковчега. Присъствието му беше смущаващо и злокобно. Защо заместник-директорът на ФБР бе дошъл в Билокси и защо толкова държеше да ги обвини?

— Ето какво предлагаме — каза Санди, когато вратата се затвори. — Решението е просто и бързо и не подлежи на уговорки. Най-напред, мистър Мимс, последната офанзива на вашия клиент „Нордърн Кейс Мючуъл“ в тази малка война се състои в усилието да си възвърне двата и половина милиона долара, платени на Труди Ланиган. Предпочитаме да се откажете от иска си. Оттеглете го от съда, забравете Труди и я оставете на спокойствие. Тя трябва да се грижи за дъщеря си и освен това вече е похарчила по-голямата част от парите. Откажете се и клиентът ми няма да съди компанията ви за нанесените му телесни повреди.

— Това ли е всичко? — попита Талбът Мимс с удивление.

— Да. Това е.

— Няма проблем.

— Бих искал да се консултираме — обади се Шено с каменна физиономия.

— Не, не е нужно — каза Мимс. — Сделката е добра. Правят ни предложение, ние го приемаме, и толкова. Точка по въпроса.

— Бих искал да анализирам… — обади се Шено.

— Не — прекъсна го Мимс и се наежи. — Приемаме предложението. Ако искате да ви представлява някой друг, добре. Ако аз съм ваш адвокат, приемам, и край.

Шено млъкна.

— Приемаме — повтори Мимс.

— Мистър Шено? — подкани го Санди.

— Да… добре. Предполагам, че ще се съгласим.

— Чудесно. В съседната стая ви очаква предложението за споразумение. Моля ви да ни оставите за минута, за да поговоря с мистър Лад и клиента му насаме.

Мимс изведе хората си. Санди затвори вратата след тях и се обърна към Коен, Хал Лад и помощника му.

— Боя се, че предложението ми към вас е малко по-различно. Те се отърваха леко, защото имаме бракоразводно дело. Нещата са сложни и объркани и клиентът ми би могъл да се възползва от претенциите си към „Нордърн Кейс Мючуъл“. За съжаление вашето положение не е такова. Те са отделили половин милион за Стефано, а вие два пъти повече. Вашата отговорност е по-голяма, по-сериозна е и възможността да се компрометирате. Имате и повече пари.

— За колко говорим? — попита Коен.

— Не за Патрик. Той желае да се погрижи за детето. Дъщеря му е на шест години, а майка й има много широки пръсти. Това е едната от причините „Нордърн Кейс Мючуъл“ да приеме предложението ми толкова бързо — трудно биха си прибрали парите от мисис Ланиган. Патрик би искал да създаде неголям попечителски фонд за детето. Майката не бива да има достъп до парите.

— Колко?

— Четвърт милион. Плюс още толкова, за да покрие съдебните си разноски. Общо половин милион, платен тихомълком, така че клиентът ви да не изпадне в неудобно положение заради тези снимки.

По Крайбрежието бяха произнасяни множество тежки присъди за телесни повреди. Хал Лад бе уведомил Коен, че Арисия и двете застрахователни компании ще трябва да платят няколко милиона долара обезщетение на Патрик за това, което са му причинили. Коен разбираше много добре. Компанията му искаше да уреди въпроса по най-безболезнения начин и да излезе от играта.

— Значи — каза Коен — плащаме половин милион и искът срещу нас се оттегля, така ли?

— Точно така.

— Съгласни сме.

Санди извади няколко листа от папката пред себе си.

— Ето това е текстът на споразумението. — Даде им го и излезе от стаята.

Психиатърът бе приятел на доктор Хаяни. Вторият му сеанс с Патрик продължи два часа, но, както и първият, се оказа безрезултатен. Патрик помоли да приключат, когато стана време за вечеря. Почти не яде, защото гледаше новините по телевизията. Не споменаха името му. Заразхожда се из стаята. Излезе да побъбри с охраната. Санди му се обаждаше редовно целия следобед, за да го държи в течение, но той искаше да види документите. Изгледа някакъв филм и се опита да чете книга. Когато най-накрая чу гласа на Санди пред вратата, наближаваше осем. Приятелят му попита пазачите как е затворникът. Санди обичаше да го нарича „затворникът“. Патрик го посрещна на вратата. Адвокатът беше много уморен, но се усмихваше.