Джон Гришам - Партньори

— Разбира се. — Карл качи крака на бюрото и скръсти ръце зад тила си.

Патрик му разказа за Кловис.

Силно чукане на вратата прекъсна разказа малко преди края. Бе дошъл обядът и не можеше да чака. Влезе един пристав с картонена кутия в ръце и кабинетът се изпълни с аромат. Патрик се приближи, докато съдържанието й бъде подредено на бюрото на Карл — супа от водорасли и рачешки щипки.

— От Махоуни е — обясни Карл. — От Боб. Изпраща ти много поздрави.

Заведението на Махоуни беше нещо повече от петъчен оазис за адвокати и съдии. Това беше най-старият ресторант на Крайбрежието, с легендарно вкусна кухня.

— Предай му поздрави и от мен — каза Патрик и си взе една рачешка щипка. — Искам съвсем скоро да седна да се нахраня там.

Точно в дванайсет Карл включи малкия телевизор, сложен между книгите на един рафт, и двамата се вторачиха безмълвно в трескавите репортажи около арестите. Пълна мъгла. Никакви коментари от никого — най-малко от адвокатите. Вратата на фирмата им бе заключена. Колкото и да бе изненадващо, Морис Маст нямал какво да каже; от ФБР също мълчаха. След като нямаше никаква информация, репортерката продължи с това, което бе обучена да прави — впусна се в клюки и слухове и тук стана дума за Патрик. От непотвърдени източници се знаело, че арестите били част от разширяващото се разследване по „аферата Ланиган“, и за да го докаже, пусна кадри, на които се виждаше как Патрик влиза в сградата на съда, за да даде показания. След това се появи неин усърден колега, който с приглушен глас обяви, че се намира в Билокси, пред кабинета на сенатор Най, първи братовчед на адвоката Чарлс Боуган, в случай че някой още не е разбрал. Сенаторът се намирал в Куала Лумпур, на търговска мисия, чиято цел била да се осигури препитание за безработните в Мисисипи, и следователно не можеше да коментира. Осемте служители в кабинета му не знаеха нищичко и нямаше какво да кажат.

Това продължи десет минути, без прекъсване.

— Защо се усмихваш? — попита Карл.

— Чудесен ден. Надявам се да им стигне куражът да пипнат сенатора.

— Чух, че федералните са оттеглили всички обвинения срещу теб.

— Вярно е. Вчера дадох показания пред разширения състав. Карл, беше много забавно. Най-накрая се отървах от този товар, който влача със себе си от години.

Докато гледаше новините, Патрик бе престанал да яде. Изведнъж храната му се отщя. Карл забеляза, че е изял само две рачешки щипки и въобще не е докоснал супата.

— Яж. Приличаш на скелет.

Патрик взе една солена бисквита и отиде до прозореца.

— Искам да изясним нещата — каза Карл. — Разводът е уреден. Федералните оттеглиха обвиненията, а ти си се съгласил да върнеш деветдесетте милиона плюс малка лихва.

— Общо сто и тринайсет милиона.

— Предумишленото убийство се сгромолясва, защото няма убийство. Щатът не може да те обвини в кражба, защото федералните вече са го направили. Исковете на застрахователните компании са оттеглени. Скарбъро още е жив някъде по света. На негово място е Кловис. Остава едно дребно обвинение за поругаване на гроб.

— Горе-долу. В случая става дума за посегателство над труп. Ако искаш, можеш да хвърлиш едно око на наказателния кодекс. Би трябвало да си научил тези неща досега.

— Така е. Деянието се квалифицира като престъпление, ако не се лъжа.

— Леко престъпление.

Карл разбърка супата и се вгледа с възхищение в приятеля си, който продължаваше да гризе бисквитата край прозореца и — несъмнено — да обмисля следващия си ход.

— Мога ли да дойда с теб? — попита Хъски.

— Къде?

— Където отиваш. Ще излезеш оттук, ще вземеш момичето, ще прибереш парите и ще тръгнеш по плажовете или ще живееш на яхта. Просто ми се иска да се повозя с теб.

— Не съм стигнал още дотам.

— С всеки изминал ден обаче разстоянието намалява.

Карл изключи телевизора и бутна чинията си настрана.

— Има една празнота, която бих искал да запълня — каза той. — Кловис е умрял, после е бил погребан… или по-скоро не е бил погребан. Какво се случи между двете събития?

Патрик се засмя.

— Обичаш подробностите, нали?

— Аз съм съдия. Фактите са важно нещо.

Патрик седна на стола и качи босите си крака на бюрото.

— Замалко да ме хванат. Трябва да знаеш, че не е лесно да откраднеш труп.

— Вярвам ти напълно.

— Настоях старецът да напише изискванията си за погребението. Дори добавих инструкция за погребалното бюро — затворен ковчег, никакви посетители, никаква музика, бдение в продължение на една нощ, обикновен дървен ковчег, кратко опело на гроба.