Джон Гришам - Партньори

— Дървен ковчег?

— Да. Кловис обичаше земните неща. Най-прост, от дъски, никакви скъпи метални ковчези. Така бил погребан дядо му. Както и да е. Когато умря, бях в болницата и изчаках погребалният агент да пристигне от Уигинс с катафалката. Казваше се Роланд и беше голям терк. Притежаваше единственото погребално бюро в града. Черен костюм и всичко останало. Дадох му екземпляр от инструкциите на Кловис. Завещанието ме упълномощаваше да направя каквото трябва, а на Роланд му беше все едно. Наближаваше три следобед и той искаше след няколко часа да започне да подготвя трупа. Попита ме дали Кловис има костюм, с който да бъде погребан. Не бяхме помислили за това. Казах му, че няма… никога не бях виждал стареца с костюм. Роланд каза, че имал няколко стари, които пазел за подобни случаи, и щял да се погрижи. Кловис искаше да бъде погребан във фермата си, но му обясних, че в Мисисипи това е невъзможно. Трябва да е на регистрирано гробище. Дядо му се сражавал в Гражданската война и според Кловис бил герой. Когато бил на седем годинки, въпросният дядо умрял и му устроили бдение, което продължило три денонощия. Сложили ковчега му на една маса в гостната и заприиждали хора, за да го видят. Това харесваше на Кловис и той искаше да направи нещо подобно. Накара ме да се закълна, че ще му устроя скромно бдение. Обясних всичко това на Роланд, а той отбеляза, че бил виждал какво ли не. Не се изненада.

Малко след като се стъмни, седнах на верандата на стареца, а катафалката пристигна почти веднага. Помогнах на Роланд да пренесе ковчега по стълбите. Оставихме го в дневната, пред телевизора. Спомням си, че ми направи впечатление колко е лек. Преди да умре, Кловис бе станал петдесетина килограма. Роланд се учуди, че съм само аз, но му обясних, че старецът няма близки. Помолих го да отвори ковчега. Поколеба се и му казах, че съм забравил да сложа вътре няколко спомена от Гражданската война, с които Кловис искал да бъде погребан. Отвори го с малък гаечен ключ, който би отворил всеки ковчег на света. Кловис изглеждаше същият. Сложих на гърдите му пехотинската шапка на дядо му и избелялото полково знаме на седемнайсети полк от Мисисипи. Роланд затвори ковчега и си тръгна.

Никой не се появи на бдението. Никой. Угасих лампите и към полунощ заключих вратата. Бях купил пълен комплект гаечни ключове, така че отворих капака за по-малко от минута. Извадих Кловис… беше лек, корав като дъска, бос. Изглежда, за три хиляди долара погребалните агенти не ти дават чифт обувки. Оставих внимателно стареца на канапето, а в ковчега сложих три бетонни блокчета и го затворих.

След това качих Кловис в колата си и подкарах към хижата. Беше на задната седалка. Карах много внимателно, защото нямаше да е лесно да обясня положението на някой пътен патрул, ако ме бяха спрели.

Месец преди това бях купил един стар фризер и го бях оставил на верандата. Едва успях да натикам стареца вътре и чух шум откъм гората. Беше Скарбъро. Промъкваше се към хижата ми. Хвана ме в два сутринта. Казах му, че съм имал страхотен скандал с жена си, че съм в гадно настроение и го помолих да си върви. Не мисля, че ме видя да се боря с трупа. Заключих фризера с дебела верига. Сложих отгоре капан и някакви стари кашони. Изчаках да съмне, защото знаех, че Скарбъро е някъде наблизо. След това се измъкнах оттам, прибрах се у дома и се преоблякох. Върнах се в къщата на Кловис в десет. Роланд дойде развеселен и се поинтересува как е минало бдението. Отговорих му, че е минало много добре. Качихме ковчега на катафалката и потеглихме към гробището.

Карл слушаше със затворени очи и усмивка, поклащайки леко глава.

— Дяволско изчадие — промърмори той сам на себе си.

— Благодаря. В петък следобед отидох в хижата, за да прекарам почивните дни. Поработих малко върху едни документи, ходих на лов за пуйки със Скарбъро, надникнах да видя стария Кловис и се уверих, че почива в мир. В неделя сутринта излязох преди разсъмване, за да оставя мотоциклета и бензина на определените места. По-късно закарах Скарбъро до автогарата в Джаксън. След като се стъмни, извадих Кловис от фризера и го сложих до камината, за да се размрази, а към десет го натиках в багажника. Час по-късно бях мъртвец.

— И нямаш угризения?

— Имам, и още как. Това, което направих, беше ужасно, но вече бях решил да изчезна, Карл, и трябваше да намеря начин да го направя. Нямаше как да убия човек, а ми беше необходим труп. Логично е.

— Напълно.

— Когато Кловис умря, дойде време да се махна. Дължа много на късмета си. Твърде много неща можеха да се объркат.