Джон Гришам - Партньори

— Нямам право да обсъждам каквото и да било.

— Ако отида в съда, на клиента ти може и да не му стане добре, нали разбираш? Съдебните заседатели ще ме погледнат и ще си помислят за горкия стар Кловис, който е изгорял, за да може онзи да открадне деветдесет милиона.

Санди отпи глътка кафе и кимна. Не можеше да не й се възхити.

— Ако си взема адвокат, сигурно ще спечеля много повече.

— Може би. Само че, докато това стане, могат да минат и пет години. Освен това имате проблем.

— Какъв? — попита тя.

— С Кловис не сте били близки.

— Може и да сме били.

— Тогава защо не сте отишли на погребението му? Съдебните заседатели трудно ще приемат такова нещо. Ето какво, Дийна, дошъл съм, за да се споразумеем. Ако не желаете, ще се кача на колата си и ще се върна в Ню Орлиънс.

— Какво най-много можеш да дадеш?

— Петдесет хиляди.

— Съгласна съм. — Тя протегна месестата си дясна ръка, все още влажна от чашата с кола, и стисна неговата.

Санди извади от джоба си празен чек и го попълни. Освен това извади два документа — писмено споразумение и писмо от Дийна до прокурора.

Приключиха за по-малко от десет минути.

Най-накрая раздвижване в Бока. Шведката бе забелязана да товари чанти в багажника на беемвето на Бени. Подкара бързо. Проследиха я до Маями Интърнешънъл, където тя изчака два часа и се качи на самолет за Франкфурт.

Щяха да я пресрещнат там. Щяха да я наблюдават търпеливо, докато допусне грешка. Така щяха да открият мистър Арисия.

Последният официален акт на председателстващия съдия беше едно импровизирано изслушване на обвиняем, което не влизаше в никакви класификации — в кабинета му и без да присъства адвокат. Нито пък прокурор. Към делото нямаше да бъде приложен никакъв документ, отразяващ срещата. Патрик мина през задния вход на съда, придружен от трима полицаи, после се качи по стълбата и без много шум влезе в кабинета на съдия Хъски. Негова светлост го очакваше без съдийската си тога. В момента не се гледаше никакво дело и при нормални обстоятелства сградата щеше да е тиха. Днес сутринта обаче бяха арестувани четирима видни адвокати и клюките отекваха по коридорите с пълна сила.

Раните на Патрик все още бяха превързани и това не позволяваше да носи тесни дрехи. Болничното облекло беше приятно и широко, а и наред с другото напомняше на хората, че все още е хоспитализиран и не е хвърлен в затвора като обикновен престъпник.

Когато останаха сами и заключиха вратата, Карл му подаде лист хартия.

— Погледни това.

Беше съдебно нареждане от един абзац, с което той, съдия Карл Хъски, се оттегляше от по-нататъшно участие в процеса на щата срещу Патрик С. Ланиган. Смятано от обяд, тоест след час.

— Тази сутрин прекарах два часа със съдия Тръсел. Всъщност той си тръгна оттук преди малко.

— Ще бъде ли добър към мен?

— Ще бъде максимално справедлив. Казах му, че според и дума не може да става за смъртно наказание и той се почувства видимо облекчен.

— Няма да има дело, Карл.

Патрик погледна календара на стената. Беше като тези, които Карл използваше открай време. През октомври трябваше да гледа толкова дела, с колкото и пет нормални съдии не биха могли да се справят.

— Още ли не си си купил компютър? — попита го.

— Секретарката ми има.

Бяха се запознали в този кабинет преди години, когато Патрик се бе появил като млад, никому неизвестен адвокат, защитаващ интересите на едно семейство, пострадало от автомобилна катастрофа. Съдия беше Карл Хъски. Делото продължи три дни, след което двамата станаха приятели. Съдебните заседатели определиха клиентите му да получат два милиона и триста хиляди долара, което по онова време беше едно от най-големите обезщетения, плащани някога по Крайбрежието. Въпреки желанието на Патрик при обжалването фирмата на Боуган се съгласи да приеме точно два милиона. Адвокатите получиха една трета от сумата и след като фирмата им плати някои дългове и направи някои покупки, парите бяха разделени на четири. По онова време Патрик все още не беше съдружник и затова му дадоха премия от двайсет и пет хиляди долара, неохотно.

Звездата на процеса беше Кловис Гудман.

Патрик откъсна едно парче олющена боя от стената. Погледна кафявото влажно петно на тавана.

— Не можеш ли да ги накараш да боядисат кабинета ти?

Преди четири години беше същият.

— След два месеца се махам. Какво ме интересува?

— Помниш ли делото „Хувър“? Първото ми явяване в съда и най-доброто ми представяне като адвокат.