Джон Гришам - Партньори

Патрик й бе казвал, че първата година в Сау Паулу се е чувствал отлично, защото никой не е знаел името му. Сега, в тази кръчма, тя се чувстваше повече Лия Пирис, отколкото Ева Миранда.

Отиде на Бонд Стрийт, за да си купи някои неща — най-необходимото — бельо, парфюм, но скоро премина на марки като „Армани“, „Версаче“ и „Шанел“, без да мисли за цената. В момента беше много богата жена.

Би било много по-просто и далеч не така драматично, ако бяха изчакали до девет, за да ги арестуват в офиса на фирмата. Напоследък обаче те не ходеха на работа редовно, а Рейпли почти не излизаше от дома си.

Решиха да проведат операцията преди разсъмване. Нямаше значение, че ще ги изплашат и унизят пред семействата им. Нямаше значение, че шумът ще привлече вниманието на съседите. Тактиката бе да ги хванат още докато спят или са под душа.

Чарлс Боуган отвори по пижама и се разплака, когато един висш полицай, когото познаваше, извади белезниците. Боуган бе загубил семейството си, така че поне този срам му бе спестен.

Жената на Дъг Витрано отвори и веднага се намръщи. Затръшна вратата пред лицата на двамата млади агенти от ФБР, които търпеливо изчакаха, докато се качи горе, за да извади съпруга си от банята. За щастие, когато натикаха Дъг в колата, окован като престъпник, децата още спяха. Тя остана на прага по нощница. Плачеше и кълнеше едновременно.

Както обикновено, Джими Хаварак си бе легнал мъртвопиян и звънецът не бе в състояние да го събуди. Обадиха се по клетъчния телефон от колата, паркирана на алеята, и едва тогава го събудиха и арестуваха.

Когато слънцето изгря, Итан Рейпли все още беше на тавана и работеше по някакъв документ, без да обръща внимание на времето. Не чу нищо долу. Чукането на вратата събуди жена му и тя се качи при него, за да му съобщи лошата новина. Най-напред обаче скри пистолета му. Той го държеше в чекмеджето на тоалетната масичка. Докато търсеше нужния чифт чорапи, надникна там два пъти, но не поиска от нея да му го даде. Боеше се, че ще му каже къде е.

Адвокатът, който бе създал фирмата преди тринайсет години, бе станал федерален съдия. Бе го посочил сенатор Най, а след като напусна, мястото му зае Боуган. Фирмата имаше добри връзки с всичките петима федерални съдии, така че никой не се изненада от факта, че телефоните започнаха да звънят още преди съдружниците да се съберат в затвора. В осем и половина ги откараха поединично в сградата на Федералния съд в Билокси, за да се явят пред спешно привикания магистрат.

Кътър се ядоса от бързината и лекотата, с които Боуган задейства връзките си. Макар и да не очакваше да стоят в затвора, докато дойде ред на делото им, не можеше и да се примири с факта, че едва ли не бяха изритали съдията от леглото, за да ги изслуша. Затова уведоми местния вестник и телевизията.

Документите бяха оформени бързо и четиримата напуснаха съда пеша, без белезници, свободни да извървят трите пресечки до офиса си. Следваха ги един едър, непохватен младеж, който си играеше с миникамера, и неопитен репортер, който не беше наясно за какво точно става дума — само беше надушил, че се задава огромен скандал. Стигнаха до сградата на фирмата си на Вийо Марше и заключиха вратата след себе си.

Чарлс Боуган веднага отиде до телефона, за да се обади на сенатора.

Частният детектив, препоръчан от Патрик, бе открил жената за по-малко от два часа, при това само по телефона, без да излиза от кабинета си. Живееше в Меридиън, на два часа североизточно от Билокси. Името й беше Дийна Постъл и работеше на щанда за деликатеси, както и на втора каса в един съвсем нов магазин в края на града.

Санди го намери и влезе. Престори се, че се любува на току-що изпечените пилешки гърдички и пържените картофки, като в същото време оглеждаше продавачките, които се суетяха зад щандовете. Вниманието му привлече едра, отпусната жена с посребрена коса и силен глас. Както всички останали, тя също носеше блуза на червени и бели райета и когато се приближи достатъчно, Санди прочете табелката с името й. Беше Дийна.

За да спечели доверието й, беше дошъл по джинси и спортна риза, без вратовръзка.

— Какво ще обичате? — попита го тя с усмивка.

Беше едва десет сутринта — доста рано за пържени картофи.

— Едно голямо кафе, моля — отговори Санди също с усмивка и в нейните очи се появи блясък. Дийна обичаше да флиртува. Изчака го при касовия апарат. Вместо да й даде пари, той й връчи визитната си картичка.

Тя й хвърли един поглед и я пусна. За жена, отгледала трима малолетни престъпници, изненада като тази би могла да означава само неприятности.