Джон Гришам - Партньори

Шестнайсетте членове на разширения съдебен състав седнаха около дългата правоъгълна маса, така че поне половината бяха с гръб към него, когато той влезе усмихнат. Тези, които не го виждаха, мигом се обърнаха. Джейнс и Спролинг седяха в ъгъла, заинтригувани от първата си среща с мистър Ланиган.

Патрик се настани в единия край на масата, на свидетелското място, и се наслади на момента. Не беше необходимо Маст или някой друг да го подканят дълго да разкаже версията си или поне част от нея. Беше спокоен и оживен отчасти поради факта, че този състав не можеше да му нави нищо. Бе съумял да се отскубне от пипалата на федералните съдилища.

Започна с фирмата на адвокатите. Описа съдружниците, клиентите им, навиците им в работата и постепенно стигна До Арисия.

Маст го прекъсна и показа един документ, които Патрик веднага разпозна — беше договорът между фирмата и Арисия. Състоеше се от четири страници, но в общи линии нещата опираха до това, че фирмата трябваше да вземе една трета от всичко, което Арисия получи от компрометирането на „Плат и Рокланд“.

— А как се сдобихте с този документ? — попита Маст.

— Написа го секретарката на мистър Боуган. Компютрите ни бяха свързани. Просто го дръпнах по мрежата.

— Затова ли копието не е подписано?

— Да. Оригиналът вероятно е в папката на мистър Боуган.

— Имахте ли достъп до кабинета на мистър Боуган?

— Ограничен — отговори Патрик и разказа колко много е държал Боуган на дискретността. Това доведе до кратко отклонение по въпроса за достъпа му до останалите кабинети и за удивителните му приключения в света на модерната шпионска техника. Разказа им, че подозренията му към Арисия го подтикнали да събира колкото е възможно повече информация, а за целта трябвало да се образова в областта на електронната техника. Следял и останалите компютри на фирмата. Слушал клюките. Разпитвал секретарките и стажантите. Редовно претърсвал кошчетата за боклук в стаята с копирните апарати. Оставал да работи вечер с надеждата да попадне на незаключена врата.

След два часа Патрик поиска нещо безалкохолно. Маст обяви петнайсет минути почивка. Публиката бе като омагьосана и не бе усетила как е минало времето.

Когато свидетелят се върна от стаята за почивка, всички побързаха да заемат местата си, защото горяха от нетърпение да чуят и останалото. Маст зададе няколко въпроса относно „Плат и Рокланд“ и Патрик описа ситуацията в общи линии.

— Мистър Арисия е проявил голяма изобретателност. Успявал е да раздуе цените, но така, че отговорността да поемат хора от централата. Беше невидимата ръка, която дърпаше конците, той стоеше зад преразходите.

Маст остави пред Патрик купчина документи. Той погледна най-горния и веднага се зае да разясни съдържанието му.

— Това е едно от доказателствата за фиктивен труд, за който корабостроителницата е получавала пари. Става дума за една седмица през осемдесет и осма година. Тук са вписани имената на осемдесет и четири работници, до един несъществуващи, заедно със заплатите за седмицата. Общата сума е седемдесет и една хиляди долара.

— Как са се появили тези имена? — попита Маст.

— По онова време в корабостроителницата е имало три хиляди работници. Избирали са често срещани фамилии, Джонсън, Милър, Грийн, Йънг, и са променяли инициалите пред тях.

— За какъв обем фиктивна работа става дума?

— Според документите на Арисия сумата е деветнайсет милиона за четиригодишен период.

— Мистър Арисия знаеше ли за тази фалшификация?

— Да. Той е измислил схемата.

— Откъде научихте това?

— Къде са записите?

Маст му подаде лист, на който бяха описани записите на повече от шейсет разговора. Патрик го прегледа бързо и каза:

— Мисля, че е в касета номер седемнайсет.

Служителят, който отговаряше за кутията със записите, извади касета 17 и я мушна в касетофона, поставен в средата на масата.

— Това е разговор между Дъг Витрано и Джими Хаварак, двама от съдружниците, проведен на трети май деветдесет и първа.

Пуснаха касетофона и зачакаха.

ПЪРВИ ГЛАС: А как се оправят деветнайсет милиона фиктивен труд?

— Това е Джими Хаварак — обясни Патрик бързо.

ВТОРИ ГЛАС: Не е трудно.

— А това е Дъг Витрано — добави Патрик.

ВИТРАНО: За труд са плащали по петдесет милиона годишно. За четири години това прави повече от двеста милиона. Значи става дума за завишение от десет процента, чиито дири са се загубили из счетоводните документи.