Джон Гришам - Партньори

— Благодаря.

— Има и още нещо — каза Санди и подаде на Мъри копие от споразумението с „Монарх-Сиера“, също цензурирано. — Погледни страница четвърта, член трети.

Дж. Мъри прочете изреченията, с които „Монарх-Сиера“ се задължаваше да основе попечителски фонд от двеста и петдесет хиляди долара в полза на Ашли Никол Ланиган. Санди Макдърмот щеше да бъде доверено лице. Парите трябваше да се използват само за образованието и здравето на детето, а всички неизразходвани средства щяха да му бъдат предадени при навършване на трийсет години.

— Не знам какво да кажа. — Но вече мислеше какво представление би могъл да изиграе в кабинета си.

Санди махна с ръка, сякаш всичко това бе дреболия.

— Нещо друго? — попита Дж. Мъри и се усмихна слънчево. Още някоя благинка?

— Това е всичко. Разводът е уреден. За мен беше удоволствие.

Стиснаха си ръцете и Дж. Мъри излезе с доста по-бодра крачка. В асансьора беше сам, умът му препускаше бясно. Щеше да й обясни колко трудно е било да играе твърдо с тези разбойници, как са го засипали с възмутителни претенции и как най-накрая е нахълтал по време на срещата им и ги е заплашил с унищожителен процес, ако не направят отстъпки. След толкова много дела, които бе водил, отдавна си бе заслужил славата на костелив орех в съда.

По дяволите обвиненията в изневяра! По дяволите голите снимки! Клиентката му е сгрешила, но това не означава, че няма право на справедливост. Трябва да се защити и едно крехко, невинно създание!

Щеше да й разкаже как са били отбой, как е поискал да създадат попечителски фонд за детето и как Патрик е капитулирал, смазан от тежестта на гузната си съвест. Как най-накрая са му казали, ето, вземи четвърт милион долара.

И че е готов да се бори винаги за имота на клиентката си, която не е извършила никакво престъпление, вземайки застраховката на мъжа си. Те са се уплашили, свили са знамената и са се заели да намерят начин да спасят парите на Труди. Подробностите не бяха много ясни в момента, но го чакаше цял час шофиране и все щеше да измисли някаква история.

Когато стигнеше до кантората си, щеше да е славен победител.

Служителите от гишето на „Конкорд“ на летище Кенеди повдигнаха вежди, защото нямаше багаж. Повикаха някакъв шеф и докато се съвещаваха, Ева полагаше невероятни усилия да овладее нервите си. Не би могла да понесе нов арест. Обичаше Патрик, но случилото се не се вписваше в никакви представи и разбирания за романтика. Не беше отдавна времето, когато я очакваше обещаваща адвокатска кариера в любимия й град. След това се появи Патрик.

Изведнъж отвсякъде разцъфнаха топли британски усмивки. Отведоха я в чакалнята за полетите на „Конкорд“, където пи кафе и набра номера на Санди в Билокси.

— Добре ли си? — попита той, когато чу гласа й.

— Добре съм, Санди. Обаждам се от Кенеди и ще пътувам за Лондон. Как е Патрик?

— Добре. Споразумяхме се с федералните.

— За колко?

— За сто и тринайсет милиона — отвърна той и зачака отговора й. Патрик не реагира, когато чу цифрата. Ева следваше същия сценарий.

— Кога? — попита тя най-накрая.

— Като пристигнеш в Лондон, вече ще мога да те уведомя. В хотел „Четирите сезона“ има резервирана стая на името на Лия Пирис.

— Това отново съм аз.

— Обади ми се, когато стигнеш там.

— Кажи на Патрик, че продължавам да го обичам, дори и след като бях в затвора.

— Ще го видя тази вечер. Пази се.

— Чао.

След като такива едри риби бяха дошли в града, Маст не можеше да устои на изкушението да ги смае. Предната вечер, след като получиха записите и документите, бе наредил на подчинените си да се свържат с всички членове на разширения съдебен състав и да ги извикат на спешно заседание. Заедно с петима от своите прокурори се включи в отсяването и описването на документите, с което се бе заело ФБР. Бе излязъл от кабинета си в три сутринта, за да се върне там пет часа по-късно.

Заседанието на разширения състав заседатели към Федералния съд бе насрочено за обяд, като беше осигурена храна. Хамилтън Джейнс реши да остане, докато то приключи. Спролинг от кабинета на главния прокурор — също. Единствен свидетел беше Патрик.

Докараха го без белезници, съгласно споразумението. Скриха го на задната седалка в кола на ФБР без обозначения и тихомълком го вкараха в сградата на Федералния съд в Билокси през странична врата. Санди беше до него. Патрик беше с широки памучни панталони, платнени обувки и пуловер — дрехите бе купил Санди. Изглеждаше блед и слаб, но ходеше без видими затруднения. Всъщност Патрик се чувстваше отлично.