Джон Гришам - Присъдата

След един час нощната лампа светна, разрошеният Николас изплува изпод завивките и се пресегна към дрехите си. Марли се облече и предпазливо надникна към паркинга. Точно под тях Хопи полагаше отчаяни усилия да обори скандалните разкрития на Лорънс Криглър, които очевидно бяха направили силно впечатление на Мили. Тя изрази това, без да пести силните думи, и се зачуди защо ли му е притрябвало да спори.

За да е по-весело, Марли бе паркирала колата си на две крачки от кантората на Уендъл Рор. Във всички свои ходове се ръководеха от предположението, че Фич я следи неотстъпно. Беше забавно да си го представят как се гърчи при мисълта, че тя е там, лично при Рор, и води кой знае какви преговори. До мотела бе пристигнала с кола под наем — една от няколкото, които използваше през последния месец.

Изведнъж на Николас му омръзна да седи в стаята — съвършено същата като онази, в която киснеше от толкова време насам. Излязоха на разходка по крайбрежното шосе; тя караше, той пиеше бира. На един кей слязоха да се разтъпчат и дълго се целуваха над вълните. За процеса почти не разговаряха.

В десет и половина Марли спря на две пресечки от кантората на Рор. Докато бързаше по тротоара, Николас я следеше от разстояние. Колата й бе паркирана на усамотено място. Джо Бой я забеляза да се качва и съобщи по радиото на Конрад. Когато тя се отдалечи, Николас побърза с другата кола към мотела.

В същото време Рор водеше оживено съвещание — всекидневната сбирка на осемте адвокати, които бяха вложили но един милион в този процес. Тази вечер обсъждаха още колко свидетели да призоват и както винаги имаше осем различни мнения по предстоящите ходове. Всъщност генералните линии бяха само две, но се деляха на осем твърди и крайно несъвместими преценки коя линия ще е най-ефикасна.

Ако се включат и трите дни на подбора, процесът вървеше вече от три седмици. Утре започваше четвъртата, а ищецът разполагаше със свидетели и експерти поне за още две. Кейбъл също имаше цяла армия от специалисти, макар че обикновено при подобни процеси ответникът използваше два пъти по-малко време от ищеца. Значи се очертаваха около шест седмици и през четири от тях заседателите щяха да бъдат в изолация, а това тревожеше всички. По някое време тези хора щяха да се разбунтуват и тъй като ищецът гълташе най-много време, вината щеше да падне върху него. Но пък, от друга страна, ответникът идваше накрая, тъй че може би изтощените заседатели щяха да насочат яростта си срещу Кейбъл и „Пинекс“. Спорът бушуваше вече цял час.

Делото „Уд срещу «Пинекс»“ бе уникално, защото за пръв път при подобен процес изолираха съдебните заседатели. Всъщност такъв случай изобщо не се помнеше в правораздаването на Мисисипи. Рор смяташе, че заседателите са се наслушали на свидетели. Искаше да призоват само още двама и да приключат във вторник по пладне, а после да прехвърлят топката на Кейбъл. Подкрепяха го Скоти Мангръм от Далас и Андре Дюрон от Ню Орлиънс. Джонатан Котлак от Сан Диего настояваше за още трима свидетели.

Към противния възглед се придържаха най-енергично Джон Райли Милтън от Денвър и Райнър Лавлейди от Савана. След като харчим щури пари за най-добрите експерти в света, защо да бързаме, възразяваха те. Предстоят решаващи показания на най-убедителните свидетели. Заседателите няма да ни избягат. Вярно, поуморени са, но не е ли така при всеки процес? По-безопасно е да се придържаме към бойния план и да си вършим работата старателно, отколкото да скачаме в движение само защото на няколко заседатели взело да им омръзва.

Карни Морисън от Бостън непрекъснато опяваше за седмичните отчети на психолозите. Заседателите още не били убедени! Според законите на щата Мисисипи за присъда бяха необходими поне девет от дванайсетте гласа. Морисън твърдо смяташе, че още не са си осигурили девет заседатели. Лично Рор никак не се интересуваше от текущите анализи как Джери Фернандес си разтривал очите, как се въртяла на стола Лорийн Дюк и как горкият Хърман разкършил шия, докато слушал показанията на доктор еди-кой си. Беше му дошло до гуша от тия експерти и най-вече от безсрамните им хонорари. Едно е да потърсиш услуга от тях при проучването и подбора, съвсем друго — да се мотаят наоколо през целия процес и да обясняват на толкова опитни адвокати накъде вървят нещата. Рор смяташе, че разбира заседателите по-добре от който и да било консултант.

Арнолд Левин от Маями предпочиташе да си мълчи, защото всички знаеха неговите пристрастия. Някога бе водил процес срещу „Дженерал Мотърс“ цели единайсет месеца, тъй че шест седмици му се струваха обикновена загрявка.