Джон Гришам - Присъдата

В понеделник сутринта Хопи Дюпри посети процеса за пръв път — вмъкна се в залата насред показанията на Робилио. По някое време Мили го зърна и се зарадва, че е наминал. И все пак този внезапен интерес към процеса й се струваше странен. Снощи цели четири часа бяха говорили само за това.

След двайсет минути почивка Кейбъл излезе на подиума и се захвана с Робилио. Гласът му бе станал писклив, почти злобен, сякаш смяташе свидетеля за ренегат и изменник. Още в първия миг нанесе тежък удар, като разкри, че Робилио сам е потърсил ответника и е поискал възнаграждение за показанията си. Същото бил сторил и при два други подобни процеса.

— Да, мистър Кейбъл, плащат ми, за да се явя тук. Точно като вас — невъзмутимо отвърна Робилио. Ала все пак обвинението в продажност накърни репутацията му.

Кейбъл го накара да си признае, че е започнал да пуши на двайсет и пет години, вече женен и с две деца, тоест не е имал нищо общо с наивните хлапета, които могат да се подлъжат от лъскавите реклами по булевардите. Робилио имаше избухлив нрав, беше го проявил при тежкия двудневен разпит преди пет месеца и Кейбъл се канеше да използва тази негова слабост. Въпросите му бяха резки, бързи и предизвикателни.

— Колко деца имате? — запита Кейбъл.

— Три.

— Пуши ли някое от тях редовно?

— Да.

— Кое по-точно?

— И трите.

— На каква възраст започнаха?

— На различна.

— А поне приблизително?

— Около седемнайсет-осемнайсет години.

— Според вас кои реклами са ги вкарали в капана?

— Не помня точно.

— Значи не можете да кажете на съда кои реклами са накарали собствените ви деца да пушат?

— Имаше прекалено много реклами. Много са и до днес. Би било невъзможно да посоча точно онези две-три, които го сториха.

— Значи все пак са виновни рекламите?

— Не се съмнявам, че рекламите постигнаха своето. Днес вършат същото.

— Значи някой друг е виновен, така ли?

— Не съм ги насърчавал да пушат.

— Сигурен ли сте? Нима твърдите пред съда, че собствените ви деца, децата на човек, който двайсет години е насърчавал целия свят да пуши, изведнъж са пропушили заради някакви коварни реклами?

— Сигурен съм, че рекламите изиграха решаваща роля. Такава им е целта.

— Пушехте ли у дома, пред децата?

— Да.

— А съпругата ви?

— Също.

— Случвало ли се е да кажете на външен чавек, че не бива да пуши у вас?

— Не. Не и по онова време.

— В такъв случай можем ли да предположим, че атмосферата в дома ви е насърчавала пушенето?

— Да. По онова време.

— И все пак децата ви са започнали да пушат заради рекламите. Това ли искате да кажете на съда?

Робилио дълбоко си пое дъх, преброи бавно до пет и отговори:

— За много неща съжалявам, мистър Кейбъл. Иска ми се изобщо да не бях похващал цигара.

— Пушат ли още децата ви?

— Две от тях се отказаха. С големи усилия. Третото вече десет години се мъчи да откаже цигарите.

Кейбъл бе подхвърлил последния въпрос, без да мисли, и за момент съжали, че го е задал. Побърза да смени курса.

— Мистър Робилио, известно ли ви е за усилията на тютюневата индустрия да ограничи пушенето сред подрастващите?

Робилио се изкиска и от микрофона долетя задавен хрип.

— Не виждам сериозни усилия — каза той.

— А това, че отпуснаха миналата година четирийсет милиона долара за организацията „Деца без тютюнев дим“?

— Те си знаят защо го правят. Още малко, и ще им пораснат крилца, нали?

— Знаете ли, че тютюневите компании официално подкрепят законопроекта за забрана на автоматите за цигари по места, където се събират деца?

— Май чух нещо подобно. Звучи чудесно, нали?

— Знаете ли, че миналата година тютюневите компании дадоха на Калифорния десет милиона долара за програма, по която в детските градини ще се разяснява вредата от ранното пушене?

— Не. Ами късното пушене? Казвате ли на децата, че като навършат осемнайсет, могат спокойно да пушат? Сигурно тъй им разправяте.

Кейбъл се бе вторачил в записките си и сипеше въпрос подир въпрос, без да изслушва отговорите.

— Знаете ли, че тютюневите компании подкрепят законопроекта в Тексас да се забрани пушенето във всички заведения за обществено хранене, посещавани от малолетни?

— Да, знам. А вие знаете ли защо вършат всичко това? Ще ви кажа защо. За да могат хора като вас да го изтъкват пред съдебните заседатели. Това е единствената причина — такива истории звучат много добре в съдебната зала.

— Знаете ли, че тютюневите компании официално подкрепят закона за съдебно дирене срещу магазини, които продават цигари на малолетни?