Джон Гришам - Присъдата

Факсът бе истински шедьовър на двама от хората на Фич — пенсионирани агенти от ЦРУ, които сега работеха частно във Вашингтон и страшно си падаха по гадните номера.

Представляваше копие от зловещ доклад за Лион Робилио. Без източник и без дата — само четири абзаца под страховития надпис ПОВЕРИТЕЛНО. Хопи то изчете набързо, дъвчейки пържени картофки. Робилио щял да получи половин милион долара за свидетелските си показания. Робилио бил уволнен от Съвета по тютюневата индустрия за злоупотреба със служебните фондове; дори бил арестуван, но обвиненията отпаднали. Робилио посещавал психиатричен кабинет. В съвета Робилио упражнявал сексуален тормоз спрямо две секретарки. Ракът на гърлото вероятно бил причинен от алкохолизъм, а не от тютюнопушене. Робилио се славел като патологичен лъжец, ненавиждал съвета и искал да си отмъсти на всяка цена.

— Еха! — възкликна Хопи с пълна уста.

— Мистър Кристано смята, че би трябвало тайничко да покажете това на жена си — каза Ничман. — А тя да сподели само с онези, на които може да се довери.

— Точно така — възкликна Хопи, после бързо сгъна листа, прибра го в джоба си и се озърна из препълненото заведение, сякаш вършеше нещо нередно.

От университетските годишници и оскъдните документи, които неохотно им отпуснаха в архива, стана ясно, че Джеф Кер е започнал да учи право в Канзас през 1989 г. Намръщеното му лице се появяваше и сред второкурсниците през 1991-ва, но по-нататък следата изчезваше. Не бе завършил следването си.

През втори курс бе играл в университетския отбор по ръгби. На една групова снимка стоеше прегърнат с приятелите си Майкъл Дейл и Том Ратлиф — и двамата завършили една година по-късно. Сега Дейл работеше в Демойн, а Ратлиф беше съдружник в една фирма в Уичита. Пратиха хора и на двете места.

Данте пристигна в Лорънс и незабавно пое към университета, където потвърди самоличността на младежа от снимките. Цял час разглежда албумите от 1985 до 1994 г., но не откри нито едно момиче, което поне малко да прилича на Марли. Впрочем това не доказваше нищо. Много от студентите не обичаха да се снимат. Най-често албумите се правеха през втората година, когато младежите вече се смятат за сериозни, улегнали личности. Какво пък, Данте трябваше да провери всяка възможност.

В понеделник вечер агент на име Смол откри Том Ратлиф да работи усърдно в една от тесните, душни стаички на „Уайз и Уоткинс“ — голяма адвокатска фирма в центъра на Уичита. Уговориха си среща след час в близкия бар.

Предварително Смол поговори с Фич, за да събере цялата налична информация. Той беше бивш полицай с два развода. Сега се водеше специалист по охраната, което в Лорънс можеше да означава какво ли не — от дебнене из хотелските стаи до работа с детектор на лъжата. Не беше особено учен и Фич веднага усети това.

Ратлиф пристигна със закъснение и двамата си поръчаха бира. Смол се опита да блъфира, че знае много повече, отколкото му бе известно. Ратлиф не криеше подозренията си. Отначало не каза почти нищо, както и би могло да се очаква от човек, когато някакъв непознат вземе да го разпитва за стар приятел.

— Не съм го виждал от четири години — каза Ратлиф.

— А не се ли е обаждал?

— Не. Ни вест, ни кост. След втори курс напусна факултета.

— Бяхте ли близки?

— Запознахме се още в началото, но не бяхме първи приятели. По-късно той се отдръпна. Неприятности ли има?

— Не. Всичко е наред.

— Навярно би трябвало да ми кажете защо проявявате такъв интерес.

Смол повтори в най-общи линии онова, което му бе заръчал Фич. Справи се доста добре, защото историята не бе далеч от истината. Джеф Кер бил между евентуалните заседатели на голям съдебен процес и една от страните наела Смол, за да се разрови из миналото му.

— Къде е процесът? — запита Ратлиф.

— Не мога да кажа. Но ви уверявам, че всичко е в рамките на закона. Адвокат сте и ще ме разберете.

Ратлиф наистина го разбра. През кратката си кариера бе помагал за подготовката на редица съдебни дела и вече от дън душа мразеше робския труд по проучване на заседателите.

— Как мога да проверя това? — запита той като истински адвокат.

— Не съм упълномощен да разкривам подробности около процеса. Нека направим така. Ако запитам за нещо, което според вас може да навреди на Кер, няма да отговаряте. Бива ли?

— Е, нека опитаме. Но ако усетя нещо нередно, веднага си тръгвам.

— Тъй да бъде. Защо е напуснал университета?

Ратлиф отпи глътка бира и напрегна паметта си.