Джон Гришам - Присъдата

— Плащат ли ви за показанията? — запита Мейсън.

Въпросът бе толкова изтъркан, колкото и отговорът.

— Да, плащат ми. Също като на вас.

— Колко?

— Пет хиляди долара за консултациите и показанията.

Без съмнение Калисън беше най-евтиният свидетел на този процес.

Мейсън изрази съмнение в прогнозираното ниво на инфлацията и половин час двамата с Калисън се караха около статистиката на поскъпването. Може би в крайна сметка Мейсън надделя, но никой не му обърна внимание. Искаше Калисън да признае, че загубените приходи на мистър Уд клонят по-скоро към 680 000 долара.

Всъщност нямаше значение. Рор и неговите изтъкнати колеги можеха да приемат всякаква цифра. Загубените приходи бяха само начало. Към тях щяха да се прибавят болките и страданията, помръкналата жизнерадост, угасналата човешка топлина и някои други дреболии като стойността на медицинските грижи и погребението на мистър Уд. После Рор щеше да задълбае в златната жила. Щеше да покаже на заседателите колко пари притежава „Пинекс“ и да поиска солиден дял от тях като наказателно обезщетение.

Един час преди края на заседанието Рор гордо обяви:

— Ищецът призовава последния си свидетел. Мисис Селист Уд.

Заседателите не бяха и подозирали, че ищецът е готов да приключи. От плещите им сякаш падна товар. Ленивата следобедна атмосфера моментално се оживи. Неколцина в ложата неволно се усмихнаха. Другите престанаха да се мръщят. Столовете им се размърдаха като живи.

Днес беше седмият ден от изолацията. Според най-новите теории на Николас ответникът щеше да им отнеме не повече от три дни. Сметката излизаше проста. За почивните дни можеха да си бъдат у дома.

От три седмици насам Селист Уд седеше край масата сред тълпи от адвокати, без да изрече нито дума. Притежаваше удивителната способност да не обръща внимание нито на адвокатите, нито на ложата — само гледаше с каменна физиономия поредния свидетел. Винаги беше облечена н черно или сиво, задължително с черни обувки и черни чорапи.

Още през първата седмица Джери я кръсти Черната вдовица.

Сега беше на петдесет и една, на същата възраст би бил и покойният й съпруг. Изглеждаше съвсем дребна и слабичка, с къса прошарена коса. Работеше в областната библиотека и имаше две големи деца. Рор раздаде на заседателите семейни снимки.

Селист бе дала показания преди една година и дълго бе репетирала под ръководството на опитни специалисти, подбрани от Рор. Макар и малко нервна, тя се владееше и опитваше да не проявява емоции. В края на краищата, мъжът й бе починал преди четири години.

Тя и Рор безупречно разиграха всичко по предварителния сценарий. Селист разказа за живота си с Джейкъб — колко щастливи били, как минали годините на младостта, как дошли децата, после внуците, как си мечтаели за пенсия. Тук-там срещали и премеждия, но нямало нищо сериозно, преди той да се разболее. Толкова искал да откаже цигарите, много пъти опитвал, но все не успявал. Просто нямал сили да се пребори с тая пагубна страст.

Селист скърбеше, но без да преиграва. Гласът й не трепна нито веднъж. Рор с право предполагаше, че заседателите може да се раздразнят от пресилени жалби и плач. Пък и тя не беше такава жена.

Дойде време за кръстосания разпит на Кейбъл. Но какво ли можеше да я пита? Той се изправи с печално лице и смирено каза:

— Ваша светлост, нямаме въпроси към свидетелката.

Фич имаше цял куп въпроси към свидетелката, но нямаше как да ги зададе в съдебната зала. След благопристоен траур, по-точно цяла година след погребението, Селист бе започнала да се среща с разведен мъж, седем години по-млад от нея. Според осведомени източници двамата възнамеряваха тихомълком да сключат брак, щом приключи процесът. Фич знаеше, че лично Рор й е наредил да изчака.

Заседателите не можеха да узнаят това в съдебната зала, но Фич се готвеше да вмъкне клюката по заобиколен път.

— Ищецът приключи — обяви Рор, след като Селист Уд се върна на място.

Адвокатите около двете маси сведоха глави един към друг и трескаво зашушукаха. Съдията Харкин огледа купищата документи пред себе си, после извърна глава към изтощените заседатели.

— Дами и господа, имам една добра и една лоша новина. Добрата е очевидна. Ищецът приключи, значи сме отметнали повече от половината работа. Ответникът несъмнено ще призове по-малко свидетели. Лошата е, че се налага да обсъдим много писмени жалби и предложения. Ще го свършим утре и вероятно това ще ни отнеме цял ден. Съжалявам, но нямам избор.