Джон Гришам - Присъдата

Една победа срещу Рор в Билокси би сложила невидима преграда срещу бъдещите процеси. Това можеше да спаси цялата индустрия.

Когато преценяваше бъдещото решение на заседателите, Фич винаги започваше от Рики Колман заради аборта. Гласът й му бе вързан в кърпа, макар че тя още не подозираше. След това добавяше Лони Шейвър. После полковник Херера. С Мили Дюпри нямаше да е много трудно. Консултантите смятаха, че Силвия Тейлър-Татьм е буквално неспособна на състрадание, а освен това пушеше. Но не знаеха, че тя спи с Джери Фернандес. Джери и Истър бяха приятели. Според Фич тримата — Силвия, Джери и Николас — щяха да гласуват еднакво. Лорийн Дюк седеше до Николас и често ги виждаха да си шушукат по време на заседание. Фич предполагаше, че тя ще послуша Истър. А ако Лорийн го стореше, щеше да я последва и другата цветнокожа — Ейнджъл Уийз. Засега Уийз си оставаше пълна загадка.

Никой не се съмняваше, че Истър ще окаже решаващо влияние при финалните спорове. След като вече знаеше за двете години на Николас като студент по право, Фич бе готов да се обзаложи, че това е станало достояние на всички в ложата.

Не можеше да предскаже как ще гласува Хърман Граймс. Но разчиташе на него. Също и на Филип Севил. От Гладис Кард не се боеше особено. Тя беше стара, консервативна, и вероятно щеше да се възмути от претенциите на Рор за двайсетина милиона.

И тъй, Фич разполагаше с четирима заседатели, а може би и с петима, ако се брои Гладис Кард. Хърман Граймс можеше да мине и към единия, и към другия лагер. Севил вероятно отпадаше — щом толкова се прехласваше по природата, сигурно мразеше тютюневите компании. Оставаше Истър с петимата около него. За присъда всяка от двете страни трябваше да получи девет гласа. Иначе съдията Харкин би бил принуден да обяви, че процесът е приключил без съдебно решение. Но такъв вариант оставяше вратичка за нов процес, а точно сега Фич не искаше това да се случи.

Тълпите от прависти, психолози и консултанти рядко бяха на едно мнение за каквото и да било, но този път единодушно предсказваха, че категорична присъда с дванайсет гласа в полза на „Пинекс“ ще сложи край на всички подобни искове поне за десет години напред.

Фич бе решил да си осигури такава присъда на всяка цена.

В понеделник вечер настроението в кантората на Рор се разведри. Нямаха повече свидетели и напрежението временно спадаше. В заседателната зала отвориха няколко бутилки отлежало уиски. Рор пиеше минерална вода и гризеше солени бисквити.

Бяха прехвърлили топката на Кейбъл. Нека неговите хора се потят няколко дни със свидетели и документи. Рор трябваше само да реагира и да задава коварни въпроси, вече десетки пъти бе гледал записи от предварителните показания на всички вражески свидетели.

Специалистът по заседателите Джонатан Котлак също пиеше само вода и разговаряше с Рор за Хърман Граймс. И двамата смятаха, че са го убедили. Разчитаха на Мили Дюпри и онзи чудак Севил. Херера ги плашеше. Тримата чернокожи — Лони, Ейнджъл и Лорийн — несъмнено бяха на тяхна страна. В края на краищата, това бе борба на един дребен човечец срещу могъща корпорация. Много ясно, чернокожите щяха да го подкрепят. Винаги така правеха.

Истър бе ключова фигура — той водеше заседателите и всички знаеха това. Рики щеше да го последва. Джери му беше приятел. Силвия Тейлър-Татъм беше пасивна и щеше да се присъедини към мнозинството. Както и Гладис Кард.

Трябваха им само девет гласа и Рор вярваше, че ги имат.

В Лорънс детектив Смол изпробва търпеливо всички възможни нишки, без да стигне доникъде. Вечерта в понеделник заседна в „Мълиган“, където изпи огромно количество бира, бъбрейки със сервитьорките и студентите, но не изкопчи от младежта нищо освен подозрителни погледи.

Рано на следващата сутрин той предприе поредното посещение. Жената се казваше Ребека и през последната си студентска година бе работила в „Мълиган“ заедно с Клер Клемънт. Според осведомен източник, открит от шефа му, по онова време двете били приятелки. Смол я откри в банката, където работеше като управител. Представи се смутено и веднага събуди подозренията й.

— Не сте ли работили преди няколко години заедно с Клер Клемънт? — запита той, като прелистваше бележника прав пред бюрото й, защото тя също стоеше права. Нямаха определена среща, а личеше, че жената е много заета.

— Може би. Кой се интересува? — отсече Ребека със скръстени ръце и леко сведена настрани глава, без да обръща внимание на звънящите телефони. За разлика от него тя бе облечена елегантно и напълно владееше положението.