Джон Гришам - Присъдата

— Да, и това съм го чувал. Всичко е само фасада. Хвърлят тук-там по някой долар, а после се перчат, сякаш с пари могат да си купят почтеност. Правят го, защото знаят истината, а истината е, че реклама за два милиарда им гарантира пристрастяване на следващото поколение. И ако вие не го разбирате, значи сте глупак.

Съдията Харкин се приведе напред.

— Мистър Робилио, дръжте се прилично. Езикът ви е недопустим. Последното изречение да се изтрие от протокола.

— Съжалявам, ваша светлост. Извинявайте, мистър Кейбъл. Знам, че си вършите работата. Просто не мога да понасям клиентите ви.

За момент Кейбъл се обърка.

— Защо? — измънка той и веднага съжали за въпроса.

— Заради двуличието им. Тия типове са умни, образовани и безмилостни. Гледат те право в лицето и най-искрено заявяват, че нямало никакво пристрастяване към цигарите. А знаят, че е лъжа.

— Нямам повече въпроси — подхвърли през рамо Рор, крачейки обратно към масата.

Гарднър беше градче с осемдесет хиляди жители, на един час път от Лъбок. Памела Бланшар живееше в стария квартал, на две пресечки от главната улица. Къщата беше строена в началото на века, но изглеждаше като нова. Отпред растяха стари кленове, блеснали в златисто-пурпурни есенни багри. По улицата се носеха деца на велосипеди и ролкови кънки.

Към десет часа в понеделник Фич знаеше, че тя е съпруга на президента на местната банка, който вече бил женен веднъж и овдовял преди десет години. Нямаха син на име Николас Истър или Джеф. По време на петролната криза в началото на осемдесетте години банката едва не бе фалирала и мнозина от местните жители още не смееха да й се доверят. Съпругът на Памела беше родом от Гарднър. Тя обаче идваше от другаде — може би от Лъбок или Амарило. Бяха се оженили в Мексико преди осем години и в местния вестник имаше само два-три реда за събитието. Без сватбена снимка. Колонката за светска хроника известяваше лаконично, че Н. Форест Бланшар младши се е оженил за Памела Кер. След кратък меден месец в Козумел двамата се бяха завърнали да живеят в Гарднър.

Най-добрият източник на информация се оказа един частен детектив на име Рейф, който бе работил двайсет години като ченге и твърдеше, че познава всички. След като получи солиден аванс в брой, Рейф се хвана на работа и не мигваше цяла нощ. Но пък за сметка на това си наваксваше с пиене и призори вонеше на бъчва. Данте и Джо Бой работеха заедно с него в прашната му кантора на главната улица и упорито отбиваха предложенията да си пийнат по чашка.

Рейф позвъни на всички полицаи в Гарднър и накрая откри един, който успя да се свърже със съседката на Бланшар. Успех! Памела била разведена; от предишния брак имала двама синове. Не говорела много за тях, но единият живеел в Аляска, а другият бил адвокат или учел за адвокат. Нещо от този сорт.

Тъй като момчетата никога не бяха живели в Гарднър, дирята скоро прекъсна. Никой не ги познаваше. Всъщност Рейф така и не откри човек, който да ги е виждал. Тогава позвъни на адвоката си, лукав специалист по разводите, който редовно ползваше неговите услуги за следене на кръшкащи съпрузи. Адвокатът познаваше една секретарка от банката. Тя пък се свърза с личната секретарка на мистър Бланшар и стана ясно, че Памела не била нито от Лъбок, нито от Амарило, а от Остин. Там работела в банково дружество и така се запознала с бъдещия си съпруг. Секретарката знаеше за миналия й брак и смяташе, че е разтрогнат много отдавна. Не, никога не била виждала синовете на Памела. Мистър Бланшар не говорел за тях. Семейството живеело уединено и почти не приемало гости.

На всеки час Фич получаваше доклад от Данте и Джо Бой. В понеделник малко преди пладне той се обади на един познат от Остин, с когото бе работил преди шест години при подобен процес в Тексас. Обясни, че въпросът е спешен. След броени минути десетина души се ровеха из телефонните указатели и набираха номер след номер. Скоро надушиха дирята.

Памела Кер бе работила като секретарка в Тексаското банково дружество. От разговор на разговор стигнаха до нейна бивша колежка, която сега водеше курсовете за професионална ориентация в някакво частно училище. Агентът се представи за заместник на областния прокурор и обясни, че Памела била между евентуалните съдебни заседатели по дело за убийство в Лъбок, а той имал задължението да събере сведения за всички от списъка. Колежката любезно се съгласи да отговори на няколко въпроса, макар че не била виждала Памела от години.