Джон Гришам - Присъдата

В съвета Робилио бе имал достъп до безброй научни изследвания за цигарите и тютюневата промишленост. Всъщност в задълженията на съвета влизало и усърдното събиране на всички известни данни, проекти и експерименти. Да, виждал е онова гнусно писмо, споменато от Криглър. Дори го е виждал няколко пъти, макар че не притежава копие. Целият съвет знаел много добре, че всички тютюневи фирми поддържат максимално ниво на никотина, за да осигурят пристрастяване.

Робилио непрестанно повтаряше думата „пристрастяване“. Бе виждал изследвания, финансирани от компаниите, при които чрез никотина у най-различни животни за кратко време се създавала неудържима страст към цигарите. Не само бе виждал, но и бе помагал да се прикриват изследвания, доказващи категорично, че след като юношите се хванат веднъж на въдицата, шансовете им да отхвърлят навика са нищожни. Те стават пушачи за цял живот.

Рор извади няколко дебели отчета и помоли Робилио да ги назове един по един. Резултатите от изследванията бяха приети за веществени доказателства, като че заседателите биха имали време да изчетат десет хиляди страници документи, преди да вземат решение.

Робилио съжаляваше за много неща в някогашния си политически живот, но най-големият му грях — онзи, за който се разкайваше всеки ден — бяха изкусно съставените опровержения на факта, че тютюневият бизнес се цели пред всичко в юношите.

— Никотинът води към пристрастяване. Пристрастяването носи печалба. За да оцелее, тютюневата индустрия трябва непременно да насади навика у всяко ново поколение. Рекламите втълпяват на децата какво ли не. Индустрията хвърля милиарди, за да представи цигарите като нещо изтьнчено, забавно, дори безвредно. Хлапетата се хващат по-лесно и им е много по-трудно да се измъкнат от примката. Затова трябва на всяка цена да оплетат именно младите.

Въпреки механичния глас, при тези думи Робилио успя някак да изрази цялото си огорчение. После изсумтя презрително срещу ответника и се усмихна сърдечно на заседателите.

— Харчехме милиони, за да проучваме децата. Знаехме, че те и насън могат да кажат трите най-рекламирани марки цигари. Знаехме, че почти деветдесет на сто от пушещите деца под осемнайсет години предпочитат именно тези марки. И какво правят компаниите? Засилват рекламата още повече.

— Знаехте ли колко пари печелят тютюневите компании от децата? — запита Рор, без да се съмнява в отговора.

— Около двеста милиона годишно. И това само от продажби на деца под осемнайсет години. Много ясно, че знаехме. Проучвахме въпроса всяка година, непрекъснато обновявахме компютърните си данни. Знаехме всичко. — Робилио помълча, размаха ръка към масата на ответника и изкриви лице от погнуса, сякаш там се бяха събрали прокажени. — Те знаят и сега. Знаят, че всеки ден започват да пушат по три хиляди деца, и могат да ви дадат точна прогноза кои марки ще предпочетат. Знаят, че буквално всички възрастни пушачи са започнали като юноши. И отново се борят да хванат в капана следващото поколение. Знаят, че от тези три хиляди хлапета, които започват да пушат днес, в крайна сметка една трета ще загинат заради пагубния си навик.

Заседателите слушаха като омагьосани. Рор направи пауза и прелисти записките си, за да не претоварва напрегнатия момент. Направи няколко крачки напред-назад по подиума, като че искаше да се разтъпче. Почеса се по брадата, погледна тавана и накрая запита:

— Как оспорвахте обвиненията, че никотинът води към пристрастяване, докато бяхте в Съвета по тютюневата индустрия?

— Цигарените компании си имат обща линия на поведение. Аз лично помагах в нейното изработване. Възраженията са горе-долу следните: пушачите сами избират този навик. Значи всичко е въпрос на избор. Цигарите не предизвикват пристрастяване, но и да предизвикват, какво толкова? Някой кара ли ги да пушат? Въпрос на избор. По онова време умеех да излагам тия неща страшно убедително. Днешните също са убедителни. Само че лъжат.

— Защо смятате, че лъжат?

— Защото става дума за пристрастяване, а пристрастеният вече не може да избира. И децата се поддават много по-лесно от възрастните.

За разлика от друг път Рор успя да потисне адвокатската си склонност към многословие. Робилио имаше дар-слово, но след около час и половина се измори от усилията да говори разбрано и ясно. Рор го отстъпи на Кейбъл за кръстосан разпит и съдията Харкин веднага обяви почивка, защото отчаяно му се пиеше кафе.