Джон Гришам - Присъдата

Той спря, за да си поеме дъх, и Хопи побърза да отговори:

— Дотук добре. Слушам ви.

— Споразумението е малко странно, никога не сме го правили. Няма нищо общо със закона, правосъдието, наказателната система и тъй нататък. Политическа сделка, Хопи. Чисто политическа. Във Вашингтон няма да знаят. Никой няма да разбере освен мен, теб, онези момчета в колата и най-много още десетина души от Министерството на правосъдието. Споразумяваме се, вършиш си работата и забравяме всичко.

— Дадено. Само кажете какво да правя.

— Тревожиш ли се за престъпленията, наркотиците, реда и закона, Хопи?

— Естествено.

— Дошло ли ти е до гуша от корупция и рушвети?

Странен въпрос. В момента Хопи бе готов да се изтипоса на плакат против корупцията.

— Да!

— Във Вашингтон има и добри, и лоши момчета, Хопи. Ние от министерството сме се посветили на борбата срещу престъпността. Става дума за истинската престъпност, Хопи. За пари от наркобизнеса в джобовете на съдии и конгресмени, които приемат подкупи от външния враг. За престъпна дейност, която може да подкопае нашата демокрация. Нали ме разбираш?

Хопи не беше съвсем наясно, но определено съчувстваше на Кристано и неговите чудесни приятели във Вашингтон.

— Да, да — потвърди той и наостри уши.

— Но в днешно време всичко е политика, Хопи. Непрекъснато трябва да се борим с Конгреса и дори с президента. Знаеш ли какво ни трябва във Вашингтон, Хопи?

Хопи нямаше ни най-малка представа какво им трябва, но горещо желаеше да си го получат.

Кристано не му остави време да отговори.

— Трябват ни повече републиканци, почтени консервативни републиканци, които да ни дадат пари и зелена светлина. Демократите все си пъхат носа където не им е работа, все режат бюджета, реорганизират, хленчат за правата на горките престъпници, дето сме ги прибрали на топло. Там горе бушува истинска война, Хопи. Всеки ден сме на предната линия.

Той погледна Хопи, сякаш очакваше някакъв коментар, но Хопи в момента се опитваше да преглътне мисълта за войната. Затова само кимна многозначително и сведе очи към обувките си.

— Трябва да защитим приятелите си, Хопи, и тъкмо тук нещата опират до теб.

— Добре.

— Пак повтарям, споразумението е странно. Приемеш ли го, изчезва лентата с твоя опит да подкупиш мистър Моук.

— Приемам. Само кажете за какво става дума.

Кристано помълча и се озърна към кея. Няколко рибари си подвикваха в далечината. Той се приведе още по-близо и дори хвана Хопи за коляното.

— Става дума за жена ти — прошепна Кристано едва чуто, после се облегна назад и изчака Хопи да проумее.

— За жена ми ли?

— Да. За жена ти.

— За Мили?

— Точно така.

— Откъде-накъде…

— Ще ти обясня.

— За Мили? — повтори слисаният Хопи. Какво общо можеше да има кротката Мили с цялата тази каша?

— Процесът, Хопи — изрече Кристано. — Познай кой подпомага най-много републиканските кандидати за Конгреса?

Хопи бе твърде замаян и объркан, за да изкаже разумно предположение.

— Ами тютюневите компании. Те хвърлят милиони в предизборната надпревара, защото се боят от демократите и им е дошло до гуша от правителствени ограничения. Те са хора на свободния бизнес, Хопи, също като теб. Смятат, че хората пушат по свой собствен избор. Писнало им е от правителството и адвокатите, дето се мъчат да им съсипят бизнеса.

— Значи политика — изумено избъбри Хопи и се загледа към вълните.

— Само политика, и нищо повече. Ако компанията загуби този процес, ще ни връхлети небивала лавина от процеси. Тютюневите компании ще загубят милиарди, а ние във Вашингтон — милиони. Можеш ли да ни помогнеш, Хопи?

Хопи отново се върна към реалността и объркано промърмори:

— Моля?

— Можеш ли да ни помогнеш?

— Сигурно, но как?

— Чрез Мили. Поприказвай с жена си, накарай я да разбере колко безумен и опасен е този процес. Тя трябва да се заеме със заседателите, Хопи. Да се пребори с либералите в ложата, които ще настояват за тежка присъда. Можеш ли да го направиш?

— Естествено, че мога.

— Но ще го направиш ли, Хопи? Разбери, не бихме желали да използваме записа. Помогнеш ли ни, лентата отива в канализацията.

Изведнъж Хопи си спомни за лентата.

— Да, разбрахме се. Между другото, ще я видя още довечера.

— Притисни я. Много е важно — за нас от министерството, за благото на страната и, разбира се, ще ти спести пет годинки затвор.

При последните думи Кристано с буен смях го плесна по коляното. Хопи също се разсмя.