Джон Гришам - Присъдата

— А не може ли случайно да се отдръпнете? — запита Хопи с безпомощна усмивка.

— Може би — замислено изрече Нейпиър, после погледна към Ничман, сякаш имаха някакво още по-страшно обвинение срещу Хопи.

— Какво може би? — тревожно запита той.

Двамата се облегнаха назад в абсолютен синхрон, сякаш бяха репетирали това движение с часове или го бяха извършвали стотици пъти.

— Знаем, че не сте мошеник, мистър Дюпри — тихо каза Ничман.

— Просто сте допуснали грешка — добави Нейпиър.

— Точно така — промърмори Хопи.

— Били сте използван от невероятно лукави престъпници. Идват тук с големите планове и пачките в джоба, а после… Какво да ви кажа, все така става в търговията с наркотици.

Наркотици! Хопи бе потресен, но не каза нищо. Двамата продължаваха да го гледат мълчаливо.

— Можем ли да ви предложим споразумение за двайсет и четири часа? — запита Нейпиър.

— Имам ли избор?

— Нека потулим нещата за двайсет и четири часа. Вие не казвате никому, ние също си траем. Вие не търсите адвокат, ние не предприемаме нищо. Докато минат двайсет и четири часа.

— Не разбирам.

— В момента не можем да обясним. Трябва ни малко време, за да преценим положението ви.

Ничман подпря лакти върху бюрото и се приведе напред.

— Може би има изход за вас, мистър Дюпри.

Хопи започваше леко да се опомня.

— Слушам ви.

— Вие сте дребна, незначителна риба, хваната в голямата мрежа — обясни Нейпиър. — Може и да не ни потрябвате.

Това звучеше чудесно за Хопи.

— Какво ще стане, като минат двайсет и четири часа?

— Ще се срещнем пак тук. Утре в девет сутринта.

— Дадено.

— Само една думичка на Рингуолд или на когото и да било, дори на жена ви… и бъдещето ви е сериозно застрашено.

— Обещавам.

В десет часа наетият автобус потегли от „Сиеста Ин“ с всичките четиринайсет заседатели на борда плюс мисис Граймс, Лу Дел и съпругът й Бентън, Уилис и жена му Руби, петима цивилни полицейски сътрудници, областният шериф Ърл Хъто, жена му Клодел и две помощнички на Глория Лейн. Общо двайсет и осем души без шофьора. Всичките одобрени от съдията Харкин. Два часа по-късно минаха по Канал Стрийт в Ню Орлиънс и напуснаха автобуса на ъгъла с Мегазин. За обяд имаха резервирано сепаре и един стар рибен ресторант във Френския квартал. Сметката щеше да бъде покрита от данъкоплатците в област Харисън.

Позволиха им да поскитат из квартала. Минаха да напазаруват по сергиите, обиколиха площада Джаксън заедно с гьлпите туристи, позяпаха голите тела из евтините вертепи на Бърбън Стрийт, купиха си тениски и други сувенири. Някои седнаха да починат на пейките край реката. Други хлътнаха в барчетата да гледат футбол. В четири се събраха на брега и се качиха на старинно параходче за туристическа обиколка. Около шест вечеряха в една пицария на Канал Стрийт.

В десет бяха по стаите си, уморени и готови за сън. Важното беше, че са доволни.

Тъй като циркът около Хопи вървеше безупречно, в събота привечер Фич реши да предприеме следващата атака срещу заседателите. Нанасяше удара без предварителна подготовка и искрено се надяваше да е гаден като онзи с Хопи, но освен това груб и брутален.

Рано в неделя сутринта Панг и Дубас, облечени в кафяви ризи с името на водопроводна фирма отпред, отключиха апартамента на Истър. Както и предния път, не прозвуча тревожен сигнал. Дубас отиде право при отдушника и изтръгна скритата камера, която бе засякла Дойл. Прибра я в големия сандък за инструменти, който носеше.

Панг се отправи към компютъра. Бе проучил снимките от първото посещение на Дойл и бе тренирал с подобна машина в стаята до кабинета на Фич. Развъртя винтчетата и издърпа капака на компютъра. Твърдият диск се оказа точно където му го бяха показали. След по-малко от минута вече бе изваден. На малка лавица до монитора Панг намери и две купчинки дискети — общо шестнайсет на брой.

Докато Панг извършваше деликатната операция по изваждането на твърдия диск, Дубас ровеше из чекмеджета и преобръщаше евтините мебели в търсене на още дискети. Апартаментът бе толкова тесен и предлагаше толкова малко скривалища, че задачата му не беше трудна. Прерови кухненския шкаф, гардероба и кашоните, в които Истър държеше чорапите и бельото си. Не откри нищо. Очевидно всички компютърни принадлежности бяха до самия компютьр.

— Да вървим — каза Панг, като изтръгна шнуровете на компютъра, монитора и принтера.

Двамата захвърлиха техниката върху протъркания диван, Дубас натрупа отгоре възглавници и дрехи и накрая обля всичко с бензин от пластмасово бидонче. Когато диванът, столът, компютърът, евтиният килим и дрехите бяха достатъчно напоени, двамата се отдръпнаха към вратата и Дубас метна запалена клечка. Пламъците лумнаха мигновено и почти безшумно, поне за човек, който би слушал отвън. Двамата изчакаха, докато огънят се вдигна до тавана и из апартамента плъзна черен пушек, после бързо се измъкнаха, без да забравят да заключат вратата. Изтичаха надолу по стълбите и на партера включиха пожарния сигнал. После Дубас пак хукна нагоре, където вече се процеждаше дим, и започна да крещи и да блъска по вратите. Панг стори същото на първия етаж. Скоро отвсякъде долетяха писъци и коридорите се изпълниха с изплашени хора по халати или бельо. Дрезгавото дрънчене на старата аларма още повече засилваше паниката.