Джон Гришам - Присъдата

— Не — отвърна Хопи, защото нямаше какво друго да каже. И повтори още веднъж: — Не.

Всъщност наистина не бе предложил пари. Само разчисти път на клиента си да го стори. Поне такова бе неговото тълкуване на нещата.

Ничман бавно бръкна в джоба на сакото си, бавно намести пръсти, бавно измъкна някакъв малък предмет и бавно го сложи насред бюрото.

— Сигурен ли сте? — насмешливо запита той.

— Естествено — каза Хопи, гледайки със зяпнала уста страховитата малка машинка.

Ничман леко натисна един бутон. Хопи затаи дъх и стисна юмруци. После чу собствения си глас да бъбри нервно за политика, игрални домове и риболов, прекъсван сегиз-тогиз от Моук.

— Носил е микрофон! — ахна сломеният Хопи.

— Да — мрачно потвърди някой от двамата.

Хопи не можеше да откъсне очи от касетофона.

— О, не — тихо избъбри той.

Думите бяха изречени и записани преди по-малко от двайсет и четири часа тук, зад това бюро, на чаша чай с лед и пилешка кълка. Ничман седеше точно на мястото, от което Джими Хъл уговаряше вчера подкуп за сто бона с микрофон на ФБР под сакото си.

Записът се въртеше мъчително бавно и накрая стигна до убийствения момент, после Хопи и Джими Хъл побързаха да се сбогуват. Ничман натисна бутона.

— Да го изслушаме ли още веднъж?

— Не, моля ви — каза Хопи, като се потриваше между очите. — Да се обърна ли към адвокат? — запита той, без да надига глава.

— Няма да е зле — съчувствено подхвърли Нейпиър.

Когато най-сетне събра кураж да ги погледне, очите му бяха влажни и зачервени. Устните му трепереха, но той вирна глава и се опита да прояви твърдост.

— И какво ме чака?

Двамата въздъхнаха едновременно. Нейпиър стана и направи няколко крачки към рафта с книги.

— Трудно е да се каже — отвърна Ничман, сякаш някой друг щеше да реши. — Миналата година видяхме сметката на десетина инспектори. На съдиите взе да им писва. Присъдите стават все пр-строги.

— Аз не съм инспектор — възрази Хопи.

— Добре че не сте. Бих казал три до пет години. Федерален затвор, не щатски.

— Съучастие в подкуп на държавен служител — услужливо добави Нейпиър. После отново седна до Ничман. Двамата седяха на ръба, сякаш готови всеки момент да прескочат бюрото и да пребият съгрешилия Хопи.

Микрофонът бе скрит в капачката на евтина синя химикалка, пъхната безобидно заедно с още десетина в прашно бурканче върху бюрото. Рингуолд я остави там в петък сутринта, докато Хопи бе отскочил до тоалетната. Личеше си, че моливите и химикалките изобщо не се използват — явно щяха да минат месеци, преди някой да ги докосне. За в случай, че Хопи или някой друг все пак решеше да я използва, химикалката не работеше и щеше моментално да се озове в кошчето. Само специалист можеше да я разглоби и да открие микрофона.

От бюрото сигналите стигаха до малък, но мощен предавател, скрит под мивката в тоалетната зад канцеларията. Той пък ги препращаше до една невзрачна камионетка, паркирана на съседната търговска улица. Там всичко се записваше на лента и отиваше в кабинета на Фич.

Джими Хъл не носеше микрофон, нямаше нищо общо с ФБР и всъщност успешно бе извършил онова, което умееше най-добре — опита се да изкопчи подкуп.

Рингуолд, Нейпиър и Ничман бяха бивши ченгета, работещи сега за една международна охранителна фирма в Бетесда. Фич често използваше нейните услуги. Игричката около Хопи щеше да струва на Фонда осемдесет хиляди долара.

Нищо работа.

Хопи отнбво подхвърли за адвокат. Нейпиър се впусна в пространен монолог относно усилията на ФБР да спре пълзящата корупция по Крайбрежието. За всичко обвини хазартния бизнес.

Не биваше в никакъв случай да позволят на Хопи да си потърси адвокат. Един адвокат щеше да пита за имена, телефони, документи и данни. Нейпиър и Ничман си бяха осигурили достатъчно доказателства и готови лъжи за простодушния Хопи, но един опитен адвокат би ги принудил да се изпарят.

Според пространния разказ на Нейпиър излизаше, че онова, което започнало като обичайна проверка на Джими Хъл и местните отрепки, скоро прераснало в далеч по-широко разследване на редица незаконни дейности и опряло до магическата думичка „организирана престъпност“. Хопи слушаше, доколкото му бе възможно. Но почти нищо не чуваше. Мозъкът му бе пламнал от тревога за Мили и децата. Как ли щяха да изкарат три до пет години без него?

— Тъй че не се целехме във вас — приключи Нейпиър.

— И между нас казано, досега не бяхме чували за KLX — добави Ничман. — Просто случайно се натъкнахме на цялата работа.