Джон Гришам - Присъдата

— Отваряйте си очите на четири да не утрепете някого — бе предупредил Фич.

Дубас продължаваше да блъска по вратите сред гъстеещия дим. Лично провери дали всички апартаменти са празни. Дърпаше хората за ръцете, питаше всички ли са излезли, сочеше аварийните изходи.

Докато тълпата изпълваше паркинга, Панг и Дубас бавно се оттеглиха в различни посоки. В далечината виеха сирени. От прозорците на два апартамента излиташе пушек — освен квартирата на Истър гореше и съседната. През вратата продължаваха да изскачат хора, някои от тях омотани в одеяла, стиснали деца и пеленачета. Те се вляха в тълпата и нетърпеливо зачакаха пожарната.

Когато пожарникарите пристигнаха, Панг и Дубас се отдръпнаха още по-назад, после изчезнаха.

Никой не бе загинал. Нямаше пострадали. Четири апартамента бяха напълно опустошени, единайсет сериозно засегнати, трийсет семейства оставаха на улицата до края на почистването и ремонта.

Твърдият диск на Истър се оказа непробиваем. Той бе програмирал толкова много пароли, кодове, осигуряващи и антивирусни програми, че компютърните експерти безпомощно вдигнаха ръце. Фич ги бе докарал в събота със самолет от Вашингтон. Те бяха честни хора и нямаха представа откъде идват дискетите и хардуеърът. Фич просто ги заключи в една стая с компютър като този на Истър и им каза какво да направят. Повечето дискети имаха подобна защита. Но към средата на купчинката ледът се разчупи, когато успяха да заобиколят паролите на една стара дискета, която Истър бе пропуснал да осигури напълно. Списъкът на файловете показваше шестнайсет документа с напълно безсмислени имена. Фич бе уведомен, докато печатаха първия документ. Оказа се, че файлът съдържа преглед на текущите новини за тютюневия бизнес с дата 11 октомври 1994 г. Споменаваха се статии от „Тайм“, „Уолстрийт Джърнъл“ и „Форбс“. Вторият файл доста несвързано излагаше на две странички впечатленията на Истър от някакъв документален филм за съдебен процес, свързан с операция за увеличаване на бюста. В третия имаше негова нескопосана поема за някакви реки. Четвъртият пак се оказа списък на публикации, само че за съдебни процеси, свързани с рака на белите дробове.

Фич и Конрад грижливо четяха всяка страница. Стилът беше ясен и деловит. Личеше, че е писано набързо, защото печатните грешки се срещаха в изобилие. Истър пишеше като безпристрастен журналист. Не можеше да се разбере дали съчувства на пушачите, или просто проявява към съдебните спорове.

Имаше и други калпави стихотворения. Недовършен разказ. И накрая нещо по-любопитно. Документ номер петнайсет съдържаше две странички от писмо до майка му, мисис Памела Бланшар от Гарднър, Тексас. Имаше дата 20 Април 1995 г. и започваше така: „Скъпа мамо, сега живея в Билокси, Мисисипи, близо до Мексиканския залив.“ По-нататък Истър обясняваше колко харесвал морето и плажовете, просто се чудел дали някога пак ще може да живее сред равнините. Пространно се извиняваше, че не е писал толкова дълго. По-нататьк в два дълги абзаца се извиняваше, задето пишел толкова разхвърляно, и обещаваше да поработи над стила си. Питаше за Алекс, споменаваше, че от три ме сеца насам не го бил чувал и просто не можел да повярва, че най-после е стигнал до Аляска и си е намерил работа като инструктор по спортен риболов. Изглежда, ставаше дума за брат му. Баща не се споменаваше. Нито пък момиче, особено на име Марли.

Пишеше още, че си е намерил работа в едно казино и засега било доста забавно, но не виждал бъдеще в професията. Все още се канел да стане адвокат и съжалявал за колежа, но май нямало да се върне. Признаваше, че е щастлив и живее простичко, с малко пари и още по-малко отговорности. Е, стига толкова засега. Хиляди целувки. Много поздрави на леля Сами, чакайте скоро ново писмо.

Подписът беше просто Джеф. „С обич, Джеф“ Никъде в писмото не се споменаваше фамилия.

Един час след разпечатването на писмото Данте и Джо Бой отлетяха с реактивния самолет. Фич им заръча да стигнат час по-скоро до Гарднър и да наемат всички местни детективи.

Компютърните специалисти успяха да пробият още една дискета, предпоследната в купчината. И тук заобиколиха осигурителните програми чрез сложна система от ходове. Бяха силно впечатлени от уменията на Истър.

Пялата дискета съдържаше част от един документ — списъка на гласоподавателите в област Харисън. От А до К — над шестнайсет хиляди имена и адреси. Докато ги разпечатваха, Фич проверяваше от време на време. Той също разполагаше с пълна разпечатка на всички регистрирали се за гласуване в областта. Документът не беше секретен, можеше да се купи от Глория Лейн за трийсет и пет долара. Повечето кандидати за държавни служби си го купуваха по време на предизборните кампании.