Джон Гришам - Присъдата

Но в списъка на Истър имаше две странни подробности. Първо, беше на дискета, което означаваше, че някой е успял да проникне в компютъра на Глория Лейн и да открадне информацията. Второ, за какво му беше на един прекъснал студент и компютърен маниак подобен списък?

Щом Истър бе проникнал в съдебния компютър, значи несъмнено можеше и да си поиграе с данните тъй, че името му да влезе сред кандидатите за съдебни заседатели по делото „Уд“.

Колкото повече размишляваше Фич, толкова по-добре се връзваха нещата.

С подпухнали и зачервени очи Хопи пиеше силно кафе зад бюрото си и чакаше да стане девет часът. Не бе хапвал нищичко освен един банан вчера сутринта, малко преди да чуе звънеца и двамата агенти да нахлуят в живота му. Храносмилателната му система беше блокирала. Нервите му бяха опънати до крайност. Нарушавайки най-строгите разпоредби на Мили, в събота вечерта тайно бе вмъкнал у дома бутилка водка и я бе изпил почти цялата.

Децата проспаха почти целия съботен ден и не усетиха нищо. Хопи не сподели нищо с никого, а и нямаше желание да го стори. Преживяното унижение опазваше позорната тайна.

Точно в девет Нейпиър и Ничман влязоха, придружени от трети човек със също тъй строг черен костюм и сурова физиономия, сякаш пристигаше с намерение лично да бичува клетия Хопи. Ничман го представи с името Джордж Кристано. От Вашингтон! Министерство на правосъдието!

Кристано протегна ръка мълчаливо и високомерно.

— Слушай, Хопи, искаш ли да си побъбрим някъде другаде? — запита Нейпиър, хвърляйки пренебрежителен поглед из кабинета.

— За по-сигурно — поясни Ничман.

— Човек никога не знае дали не го подслушват — добави Кристано.

— На мен ли го разправяте? — въздъхна Хопи, но никой не обърна внимание на шегата. Можеше ли да възрази? — Както речете.

Потеглиха с разкошна черна лимузина. Ничман и Нейпиър бяха отпред, Хопи седеше отзад до Кристано, който деловито се захвана да обяснява, че бил важна клечка — сътрудник на главния прокурор по най-съществените въпроси. Докато колата се носеше към Залива, фигурата му ставаше все по-страховита. После настана мълчание.

— Ти демократ ли си или републиканец, Хопи? — запита тихо Кристано по някое време.

Нейпиър зави и подкара покрай брега.

Хопи в никакъв случай не би желал да засегне някого.

— О, и аз не знам. Право да си кажа, гласувам най-вече за самия човек. Не си падам много по партиите, нали ме разбирате?

Кристано извърна глава към прозореца, сякаш не бе очаквал точно това.

— Надявах се да си добър републиканец — каза той, без да откъсва поглед от морето.

Дявол да го вземе, Хопи беше готов да стане какъвто поискат. Абсолютно. Би станал и фанатизиран комунист, стига с това да зарадва мистър Кристано.

— Гласувах за Рейгън и Буш — гордо заяви той. — И за Никсън. Дори за Голдуотър.

Кристано кимна едва забележимо и Хопи успя да си поеме дъх.

В колата отново настана тишина. На четирийсет минути път от Билокси Нейпиър спря до един кей недалеч от Бей Сейнт Луис. Хопи последва Кристано по кея и двамата се качиха на двайсетметрова яхта. Наоколо не се виждаше жива душа. Ничман и Нейпиър бяха останали при колата.

Кристано кимна към една тапицирана скамейка на палубата.

— Седни, Хопи.

Хопи седна. Яхтата се полюшваше лекичко. Морето беше спокойно. Кристано седна отсреща и се приведе напред, тъй че лицата им бяха само на метър едно от друго.

— Хубаво корабче — каза Хопи, опипвайки тапицерията от изкуствена кожа.

— Не е наше. Слушай, Хопи, нали не носиш микрофон?

Той неволно подскочи, потресен от предположението.

— Разбира се, че не!

— Извинявай, но стават и такива неща. Май ще трябва да проверя.

Кристано хвърли бърз поглед наоколо. Хопи изпадна в ужас при мисълта, че някакъв непознат ще го опипва насаме.

— Кълна се, няма такава работа — твърдо изрече той и неволно се възхити на самообладанието си.

Кристано явно се поуспокои.

— Искаш ли да ме провериш? — запита той.

Хопи се озърна да види дали някой не ги наблюдава. Би било страшно нелепо, нали? Двама възрастни мъже да се опипват посред бял ден на закотвена яхта.

— Носите ли микрофон? — запита Хопи.

— Не.

— Кълнете ли се?

— Кълна се.

— Добре.

Хопи въздъхна от облекчение. От все сърце му се искаше да вярва на този човек. Другото бе просто немислимо.

Кристано се усмихна. После изведнъж се навъси и се приведе напред. Край на празните приказки.

— Ще бъда съвсем кратък, Хопи. Имаме предложение към теб. Предложение, което ще ти позволи да се измъкнеш сух от водата. Съвсем сух. Без арест, без обвинение, съд и затвор. Без снимки във вестниците. С две думи, Хопи, никой никога не ще узнае.