Джон Гришам - Присъдата

Съдията Харкин поздрави, но малцина му се усмихнаха откъм ложата. Беше петък и това означаваше, че наближават почивните дни — два почивни дни под ключ в „Сиеста Ин“. На закуска бяха решили, че Николас ще предаде на съдията бележка с молба да обмисли възможността за съботни заседания. Предпочитаха по-скоро да идват в съда и да отмятат досадната работа, отколкото да киснат по стаите и само да мислят за нея.

Повечето забелязаха тъпите усмивки на Кейбъл и неговата дружина. Забелязаха също така светлите костюми, бодрото настроение, непринуденото шушукане.

— На какво толкова се радват, мътните да ги вземат? — прошепна Лорийн Дюк, докато Харкин четеше списъка с въпросите.

— Искат да си мислим, че владеят положението — тихо отвърна Николас. — Виж ги само.

Уендъл Рор се изправи и призова следващия свидетел.

— Доктор Роджър Бънч — величаво заяви той и се втренчи срещу заседателите в очакване на реакция.

Беше петък. Заседателите не реагираха.

Бънч си бе спечелил слава преди десет години, когато като здравен министър на Съединените щати безмилостно критикуваше тютюневата промишленост. През шестте години на този пост той подкрепи безброй изследвания, организира фронтални атаки, произнесе хиляди речи против тютюнопушенето, написа три книги на същата тема и призова властите да затегнат ограниченията. Но победите му бяха оскъдни и слаби. Тъй като имаше дарба за обществена дейност, след напускане на държавния пост той продължи своя кръстоносен поход.

Бънч бе човек с мнения по всички въпроси и изгаряше от желание да ги сподели със съда. Доказателствата бяха категорични — цигарите предизвикват рак на белите дробове. Всяка професионална медицинска организация по света можеше да потвърди това. Единствените организации, застъпващи противоположното мнение, бяха тези на самите производители и техните наемници — лобита, групировки и тъй нататък.

Цигарите предизвикват пристрастяване. Питайте всеки пушач, който се е опитал да ги откаже. Производителите твърдят, че пушенето е въпрос на избор.

— Типични гадни лъжи на тютюневите компании — заяви той с отвращение. През шестте си години като здравен министър бе организирал три отделни изследвания и всички доказваха наличието на пристрастяване към цигарите.

Тютюневите компании харчат милиони, за да заблудят обществото. Те провеждат изследвания, твърдящи, че пушенето е напълно безвредно. Само за реклама харчат по два милиарда годишно, а после разправят, че хората съвсем сами решавали дали да пушат, или не. Това просто не е вярно. Хората, особено в юношеска възраст, получават подвеждащи сведения. Пушенето изглежда забавно, изтънчено, дори здравословно.

Компаниите харчат купища пари за всевъзможни фалшиви изследвания и претендират, че с тях доказват твърденията си. Цялата тази индустрия се е прочула с лъжи и заблуди. Компаниите отказват да отговарят за своята продукция. Рекламират като бесни, но когато някой техен клиеи умира от рак на белите дробове, казват, че е трябвало да си опича акъла.

В едно свое проучване Бънч доказваше, че цигарите съдържат добавки от инсектициди и пестициди, азбестови влакна, неидентифицирани боклуци и обикновена прах. Макар че не се скъпят да рекламират, компаниите изобщо не си правят труд да почистят тютюна както трябва от вредните примеси.

Той бе ръководил изследване, което показваше как производителите на цигари тайно се целят в подрастващите; как подлъгват бедните; как разработват и рекламират отделни марки за различните полове и съсловия.

Тъй като бе заемал толкова висок пост, доктор Бънч получи разрешение да сподели своите възгледи по широк кръг от въпроси. Понякога не успяваше да прикрие омразата си към тютюневите гиганти и всеки изблик на озлобление леко подронваше авторитета му. Но въпреки всичко той успя да привлече вниманието на заседателите. Тази сутрин в ложата нямаше прозявки и скучаещи погледи.

Тод Рингуолд твърдо смяташе, че срещата трябва да се проведе в кантората, където Хопи ще е на своя територия, а Джими Хъл ще се чувства несигурен. Предложението звучеше разумно. Хопи наистина нямаше ни най-малка представа как стават тия работи. Провървя му — Моук си беше у дома, подкастряше храстите в градината и се канеше по някое време да отскочи до Билокси. Заяви, че бил чувал хубави неща за Хопи. Хопи му каза, че трябва да поговорят по много важен въпрос, свързан с възможността за голям строителен проект в област Ханкок. Споразумяха се на обяд да хапнат по един сандвич в кантората. Моук каза, че много добре знае как се стига дотам.