Джон Гришам - Присъдата

— Разбирам. Платими…

— В брой.

— Моят клиент би искал да обсъди това.

— Никакво обсъждане. Парите в брой или няма сделка.

— А каква е сделката?

— Сто хиляди в брой незабавно и проектът минава. Аз гарантирам. Цент по-малко и го съсипвам с едно телефонно обаждане.

Странно, в гласа и лицето му нямаше и следа от заплаха. Както сподели по-късно Хопи с Рингуолд, Джими Хъл просто излагаше условията на сделката, сякаш продаваше вехти гуми на битпазар.

— Ще трябва да позвъня — каза Хопи. — Изчакай за момент.

Той мина в приемната, където за щастие все още нямаше никой, и се обади на Рингуолд, който чакаше до телефона в хотела. Условията бяха предадени, обсъдени за секунди и Хопи се върна в кабинета си.

— Споразумяхме се. Клиентът ще плати.

Изрече го бавно и изпита дълбоко удоволствие при мисълта, че най-сетне е уредил сделка за милиони. От едната страна KLX, от другата Моук, а по средата — Хопи, с пълен джоб и абсолютно чисти ръце.

Лицето на Джими Хъл се поотпусна и той дори успя да се усмихне.

— Кога?

— Ще ти се обадя в понеделник.

В петък следобед Фич заряза процеса. Имаше по-спешни задачи, свързани с един от заседателите. Заедно с Панг и Карл Нусман той се затвори в заседателната зала на Кейбъл и цял час мълчаливо се взира в стената.

Идеята принадлежеше единствено на Фич. Беше изстрел в тъмното, едно от най-безумните му хрумвания, но нали затова му плащаха — да рови там, където никой друг не би се сетил. Парите му позволяваха лукса да мисли за най-невероятното.

Преди четири дни бе наредил на Нусман незабавно да донесе в Билокси цялото досие за съдебните заседатели по миналогодишния процес „Симино“ в Алънтаун, Пенсилвания. След четири седмици свидетелски показания заседателите на онзи процес произнесоха своята присъда. Бяха призовани триста души, за да се подберат заседатели. Един от тях бе младеж на име Дейвид Ланкастър.

Данните за Ланкастър се оказаха доста оскъдни. Той работеше във видеотека и твърдеше, че е студент. Живееше в малък апартамент над западнал корейски ресторант и се движеше с велосипед. Не личеше да има друго превозно средство, а и в областните данъчни архиви нямаше сведения за автомобил или камион, регистриран на негово име. Според картата му за съдебен заседател беше роден във Филаделфия на 8 май 1967 г., макар че никой не бе проверил това по време на процеса. Нямаше основания да го подозират в лъжа. Но сега хората на Нусман откриха, че рождената дата е измислена. Пак според картата Ланкастър нямаше полицейско досие, не бе служил като съдебен заседател през изтеклата година, нямаше обективни причини за освобождаване и беше редовно регистриран избирател. Регистрацията му бе извършена пет месеца преди началото на процеса.

В досието нямаше нищо странно освен ръкописната бележка на един от консултантите, че когато Ланкастър се явил през първия ден, съдебният секретар не го открил в списъка на призованите. Той обаче показал напълно редовна призовка и бил настанен при останалите. Друг консултант отбелязваше, че Ланкастър проявил силно желание да бьде съдебен заседател.

Единствената снимка на младежа бе направена от доста далече, докато отиваше на работа със спортния си велосипед. Беше с каскетче, тъмни очила, дълга коса и гъста брада. Една от сътрудничките на Нусман бе отишла да вземе няколко видеокасети и да побъбри с него. Според нейния отчет младежът бил облечен с избелели джинси, маратонки, вълнени чорапи и трикотажна риза. Косата му била пристегната на тила и пъхната под яката. Държал се учтиво, но почти не разговарял.

Ланкастър се бе оказал доста назад в списъка, но успял да мине през първоначалния подбор и отпаднал едва когато избрали последния заседател четири реда преди него.

Досието му бе закрито веднага.

Сега го разтваряха отново. През изтеклите двайсет и четири часа бе установено, че един месец след процеса Ланкастър просто изчезнал от Алънтаун. Хазяинът му кореец не знаеше нищо. Собственикът на видеотеката казваше, че един ден не се явил на работа и повече не го видели. Не откриха в градчето нито един друг човек, който да потвърди съществуването на Дейвид Ланкастър. Хората на Фич продължаваха да издирват, но не се надяваха да открият нещо. Ланкастър все още беше в избирателните списъци, но според областната управа те нямаше да се актуализират поне пет години.

В сряда вечер Фич бе почти напълно уверен, че Дейвид Ланкастър и Николас Истър са едно и също лице.