Джон Гришам - Присъдата

Рано в четвъртък сутринта Нусман получи от кантората си в Чикаго три големи кашона с документацията около съдебните заседатели на процеса „Глейвин“ в Броукън Ароу, Оклахома. Онзи процес беше срещу „Трелко“ и мина изключително бурно, но Фич осигури присъдата много преди адвокатите да спрат да се карат. През цялата нощ срещу петък Нусман не мигна, ровейки упорито из материалите от предварителното проучване.

Между заседателите в Броукън Ароу имаше бял младеж на име Пери Хърш, навършил по онова време двайсет и пет години и роден на дата, която в крайна сметка се оказа фалшива. Твърдеше, че работи във фабрика за лампи, а през почивните дни разнася пица. Беше регистриран в гласоподавателските списъци четири месеца преди процеса и се водеше, че живее с леля си във фургон. Заедно с още двеста души го призоваха за първоначалния подбор.

В досието имаше две снимки на Хърш. На едната той носеше към вехтия си форд пинто камара пици, облечен с колоритна червено-синя риза с надпис „Рицо“ и каскетче в същия цвят. Имаше брада и очила с телени рамки. На друга стоеше до фургона, в който живееше, но лицето почти не се различаваше.

Хърш едва не бе попаднал между съдебните заседатели, но ищецът го бе отхвърлил по някаква неизяснена причина. Изглежда, малко след процеса бе напуснал градчето. Във фабриката за лампи работеше някой си Тери Хърц, но от Пери Хърш нямаше и следа.

Фич плати щедро на един местен детектив, за да изрови всичко възможно. Безименната леля не бе открита. Нямаше сведения и за фургона. В пицария „Рицо“ никой не си спомняше за Пери Хърш. В петък следобед Фич, Панг и Нусман седяха на тъмно и гледаха екрана на стената. Снимките на Хърш, Ланкастър и Истър бяха увеличени и фокусирани колкото се може по-ясно. Разбира се, Истър беше гладко избръснат. На снимката в магазина не носеше нито шапка, нито тъмни очила.

Трите лица принадлежаха на един и същ човек. Специалистът по почерци пристигна в петък следобед.

Докараха го от Вашингтон с реактивния самолет на „Пинекс“. Единствените образци, с които разполагаха, бяха въпросниците от трите процеса. Но това се оказа предостатъчно. Експертът категорично заяви, че Пери Хърш и Дейвид Ланкастър са едно и също лице. Почеркът на Истър нямаше нищо общо с този на Ланкастър, но той бе допуснал една грешка, която го свързваше с Хърш. Грижливо изписаните печатни букви на Истър очевидно целяха да го разграничат от предишните образи. Той бе положил големи усилия да си създаде съвършено нов почерк, напълно откъснат от миналото. Грешката се спотайваше в подписа най-отдолу. Буквата „г“ беше много характерна — с ниска напречна чертичка и наклонена от ляво на дясно. Хърш пък използваше доста немарлив почерк, вероятно целейки да се представи за зле образован. Буквата „г“ в Сейнт Луис, предполагаемото му родно място, съвпадаше с тази на Истър, макар че за неопитен наблюдател двете изглеждаха съвсем различни.

— Хърш и Ланкастър са един и същ човек — заяви експертът без капка съмнение. — Истър от своя страна съвпада с Хърш. Следователно същото се отнася до Ланкастър и Истър.

— Значи тримата са един и същ човек — бавно изрече Фич, сякаш още не можеше да повярва.

— Точно така. И бих добавил, че е много, много умен човек.

Специалистът по почерците напусна кантората на Кейбьл. Фич се върна в собствения си кабинет и остана там заедно с Панг и Конрад до късно през нощта. Както в Алънтаун, така и в Броукън Ароу негови хора вече ровеха и подкупваха с надеждата да открият нещо в старите трудови договори и данъчни формуляри на Хърш и Ланкастър.

— Да сте чували някога човек да гони съдебни процеси? — подхвърли Конрад.

— Никога — изръмжа Фич.

Правилата за съпружески посещения бяха прости. От седем до девет часа в петък вечер всеки съдебен заседател имаше право да приеме в своята стая съпруг, съпруга, приятел, приятелка или изобщо когото си поиска. Гостите можеха да дойдат и да си тръгнат по всяко време, но първо трябваше да минат през Лу Дел, която ги оглеждаше строго от глава до пети, сякаш разполагаше с абсолютната власт да одобрява предстоящите им действия.

Най-напред, точно в седем, пристигна приятелят на Ейнджъл Уийз — симпатично младо момче на име Дерик Мейпълс. Лу Дел записа името му, посочи по коридора и каза:

— Стая петдесет и пет.

Повече не го видяха до девет, когато излезе да си поеме дъх.

В петък вечер Николас нямаше гостенка. Джери Фернандес също. От месец жена му спеше в отделна стая и не желаеше да си прахосва времето в посещения на човек, когото презираше. Освен това Джери и Хрътката си устройваха съпружески посещения всяка нощ. Жената на полковник Херера беше извън града. Съпругата на Лони Шейвър не успя да намери бавачка за детето. Затова четиримата гледа в Балната зала някакъв филм с Джон Уейн и дружно оплакваха тежката си участ. Дори окаян слепец като Хърман можеше да се облажи, но не и те.