Джон Гришам - Присъдата

Около пладне трима от колегите му все още киснеха в кантората. Единият бъбреше по телефона с приятелката си. Другият изучаваше обявите. Третият явно се надяваше да поиграят карти. Хопи с голям зор ги изхвърли навън да търсят недвижими имоти. Не искаше Моук да завари някой от тях.

Когато Джими Хъл прекоси прага — беше по джинси и с каубойски ботуши, — Хопи нервно му протегна ръка, поздрави с пресекващ глас и го въведе отзад в кабинета, където върху бюрото чакаха два големи сандвича и чаши чай с лед. Дъвчейки, двамата си побъбриха за местната политика, игралните домове и риболова. Всъщност Хопи нямаше апетит — стомахът му се свиваше от страх, а ръцете му непрестанно трепереха. След като хапнаха, той разчисти бюрото и измъкна архитектурната скица на „Стилуотър Бей“. Рингуолд му я бе донесъл тази сутрин, но по чертежа нямаше никакви признаци кой стои зад цялата работа. За десетина минути Хопи описа накратко бъдещия проект и усети прилив на сили. Май се справяше доста добре.

Джими Хъл се вторачи в скицата, потри брадичка и рече:

— Значи трийсет милиона, а?

— Най-малко — отвърна Хопи. Изведнъж стомахът отново го стегна.

— И кой ще го прави?

Хопи бе репетирал отговора и го поднесе с убедителна самоувереност. Просто не можел да разкрие името, поне засега. Джими Хъл явно хареса загадката. Зададе още няколко въпроса, все свързани с парите и финансирането. Хопи отговори на повечето от тях.

— Парцелирането може да създаде много ядове — навъси се Джими Хъл.

— Несъмнено.

— А ония от градоустройствената комисия ще се опънат адски.

— Очакваме го.

— Разбира се, в крайна сметка решават инспекторите. Както знаеш, препоръките от градоустройствената комисия са чисто формални. Истината е, че ние шестимата правим каквото си искаме.

Той се изкиска и Хопи усърдно му заприглася. В Мисисипи шестимата областни инспектори имаха върховна власт.

— Моят клиент разбира как стоят нещата. И много желае да работи с теб.

Джими Хъл вдигна лакти от масата и се облегна назад. Сбърчи чело. Очите му се присвиха. Поглади брадичката си и тъмните му зеници стрелнаха лазерен поглед като картечен откос право в гърдите на примрелия Хопи. Хопи притисна длани в бюрото, за да не треперят.

Колко ли пъти бе минавал Джими Хъл през този момент, колко ли пъти бе оценявал жертвата, преди да забие нокти?

— Знаеш, че в моята област аз управлявам всичко — изрече той, едва помръдвайки устни.

— Много добре знам как стават тия работи — отвърна Хопи колкото можеше по-хладнокръвно.

— Ако искам да одобрят проекта, всичко ще мине по мед и масло. Ако не ми хареса, направо го отпиши.

Хопи безмълвно кимна.

Джими Хъл се заинтересува кои други местни агенти са замесени в момента, кой колко знае и до каква степен проектът се пази в тайна.

— Никой освен мен — увери го Хопи.

— От игралния бизнес ли е клиентът?

— Не. Но е от Вегас. Там знаят как се върши работа на местно ниво. И държат да започнат час по-скоро.

Вегас бе ключовата дума и Джими Хъл с удоволствие си я повтори. Огледа мизерната канцеларийка. Бедното, спартански обзаведено помещение лъхаше на невинност, сякаш тук не бе ставало нищо особено и едва ли щеше някога да стане. Вече бе позвънил на двама приятели в Билокси, а те единодушно му съобщиха, че мистър Дюпри бил безобиден човечец, който на Коледа продавал сладкиши в Ротарианския клуб. Имал голямо семейство и досега усърдно стоял настрани от всякакви неприятности, следователно в общи линии и от бизнеса. Възникваше очевидният въпрос защо момчетата зад проекта „Стилуотър Бей“ са решили да се свържат с подобно саксийно цвете.

Реши да не го задава. Вместо това каза:

— Знаеш ли, моят син е отличен консултант по подобни проекти.

— Не знаех. Клиентът ми охотно би работил със сина ти.

— Той е в Бей Сейнт Луис.

— Да му се обадя ли?

— Не, остави на мен.

Ранди Моук имаше два самосвала и прекарваше повечето си време на едно рибарско корабче, което рекламираше като яхта за океански риболов. Бе изхвръкнал от гимназията два месеца, преди да го спипат за пръв път с наркотици.

Хопи продължи да упорства. Рингуолд настояваше да опекат работата с Моук час по-скоро. Ако не сключеха сделка веднага, Моук можеше да хукне обратно към Ханкок и да се разприказва.

— Моят клиент бърза да изясни началните разходи преди закупуването на терена. Колко би могъл да поиска синът ти за услугите си?

— Сто хиляди.

Хопи дори не трепна и изпита гордост от хладнокръвието си. Рингуолд бе предсказал нещо около двеста хиляди. KLX щеше да плати с удоволствие. Явно тук нещата вървяха по-евтино, отколкото в Ню Джърси.