Джон Гришам - Присъдата

Добро постижение за момче, чийто баща е карал цистерна за мляко срещу три долара на час.

В петък сутринта на първа страница на „Уолстрийт Джърнъл“ излезе статия за Лорънс Криглър и вчерашните му показания. Авторът Агнър Лейсън досега не бе пропуснал нито една дума от процеса и умело описваше какво са чули съдебните заседатели. След това Лейсън пристъпваше към предположения как са им повлияли показанията на Криглър. Втората половина от статията бомбардираше Криглър с изказвания на добрите момчета от „Конпак“, бивша „Алегени Гроуърс“. Не бе чудно, че те разпалено отхвърлят почти всяка негова дума. Компанията не била провеждала изследване на никотина през трийсетте години или поне никой не знаел за подобно изследване. Много вода била изтекла оттогава. Никой от „Конпак“ не бил виждал прословутото писмо. Най-вероятно Криглър просто си въобразявал. В тютюневия бизнес изобщо не били чували, че никотинът води към пристрастяване. Съдържанието на никотин не се повишавало изкуствено от „Конпак“ или който и да било друг производител. И изобщо компанията не била съгласна, дори черно на бяло отричала, че съществува пристрастяване към никотина.

Освен това „Пинекс“ подхвърляше няколко контраудара, все от неназовани източници. Криглър бил пълен некадърник. Смятал се за сериозен изследовател, а всъщност бил прост инженер. В работата му с „Рейли-4“ имало сериозни пропуски. Отглеждането на този тютюн се оказало невъзможно. След смъртта на сестра му Криглър напълно занемарил служебните си задължения и добрите обноски. Вечно плашел колегите си със съд. Имало слухове, че извънсъдебното споразумение преди тринайсет години било изцяло в полза на „Пинекс“.

Отстрани в кратка бележка се проследяваше курсът на акциите на „Пинекс“, които при закриването бяха слезли на седемдесет и седем и половина — три точки спад след активна следобедна продажба.

Харкин прочете статията един час преди пристигането на заседателите. Обади се на Лу Дел в „Сиеста Ин“ и заръча най-строго нито един от тях да не види вестника. Тя го увери, че получават само местните всекидневници, цензурирани според неговите инструкции. Много й харесваше да изрязва материали от вестниците. Понякога за развлечение кълцаше и съвсем невинни статии — просто за да се чудят какво ли е махнато. Откъде можеха да разберат?

Хопи Дюпри почти не мигна. След като изми чиниите и мина с прахосмукачката из хола, той позвъни на Мили и разговаря с нея цял час. Тя беше в добро настроение.

В полунощ се измъкна от леглото, седна на верандата и се замисли за KLX, Джими Хъл Моук и богатството, което бе изникнало ненадейно. Още преди да напусне кантората, бе решил, че парите ще са за децата. Край на евтините колежи. Край на работата в свободните часове. Щяха да получат най-доброто образование. Е, сигурно щеше да купи нова къща, но само за да живеят децата по-нашироко. Двамата с Мили можеха всякак — колко им трябваше на тях?

Никакви дългове. След изплащането на данъците щеше да вложи парите на две места — във взаимоспомагателни фондове и недвижими имоти. Малки магазинчета с изгодно разположение и солиден наем. Вече имаше пет-шест идеи.

Най-много го тревожеше споразумението с Джими Хъл Моук. Просто никога не се бе замесвал в нечисти сделки, не помнеше дори да е имал нещо общо с подобни истории. Преди време един негов братовчед продаваше коли на старо и влезе в затвора за двойно и тройно ипотекиране на инвентара си. Съсипа семейството си. Децата му останаха на улицата.

Колкото и да бе странно, малко преди разсъмване го ус покои репутацията на Джими Хъл Моук. Човекът бе превърнал корупцията в същинско изкуство. Бе натрупал богатство от оскъдната чиновническа заплата. И всички знаеха!

Нямаше начин Моук да не знае как да завърти цялата работа, без да го хванат. Хопи щеше да стои настрана от парите, дори нямаше да разбере дали са ги предали и кога.

На закуска хапна парче торта и реши да рискува съвсем малко. Щеше да си побъбри с Джими Хъл и да остави разговора сам да ги води, защото тъй и тъй скоро щяха да опрат до парите. Тогава можеше да спомене за Рингуолд.

Измъкна от фризера канелени кифлички за децата, остави им джобни пари върху кухненската маса и в осем пое към кантората.

За деня след показанията на Криглър Кейбъл и компания избраха по-умерена линия. На всяка цена трябваше да изглеждат спокойни, като че вчерашният съкрушителен удар изобщо не ги тревожи. Всички бяха облекли светли костюми в бледосиво, небесносиньо и бежово. Нямаше и следа от строгите черни и тъмносини сака. Изчезнали бяха навъсените физиономии на хора, задръстени от мисълта за собственото си величие. Още щом вратата се отвори и първият съдебен заседател пристъпи в залата, зад масата на ответника цъфнаха широки белозъби усмивки. Дори се раздаде тихичък смях. Колко безгрижна компания!