Джон Гришам - Присъдата

— Нашата компания е като лешоядите — обясни Рингуолд с лукава усмивка. — Кръжим отгоре и дебнем казината. Увеличат ли се, моментално налитаме.

— Гениално! — неволно възкликна Хопи.

Но по Крайбрежието KLX изтървала момента и, казано под секрет, в Лае Вегас хвръкнали доста шефски глави. Ала все още имало фантастични възможности.

— Не ще и дума — потвърди Хопи.

Рингуолд отвори куфарчето и разгъна върху коленете си карта на имотите. Като вицепрезидент по строителството той предпочитал да работи с по-дребни агенти. В големите фирми имало прекалено много хора, разни дебели лелки се ровели из поверителните документи и само чакали нещо да чуят, за да разпръснат клюката.

— Прав сте! — възкликна Хопи, като се взираше в картата. — Да не говорим, че малка агенция като моята ще ви обслужи сто пъти по-добре.

— Най-горещо ми препоръчаха да се обърна към вас — продължи Рингуолд и Хопи не успя да се удържи от широка усмивка.

Телефонът иззвъня. По-големият гимназист искаше да знае какво ще има за вечеря и кога ще се прибере мама. Хопи бе любезен, но лаконичен. Обясни, че има много работа, а в хладилника трябва да е останала малко лазаня.

Картата зае цялото бюро на Хопи. Рингуолд посочи голямо червено петно в съседната област Ханкок — най-западната от трите малки крайбрежни области. Двамата се приведоха напред.

— Гранд-хотел MGM идва тук — посочи Рингуолд един широк залив. — Но още никой не знае. Без съмнение и вие няма да кажете.

— Ей богу, няма! — тръсна глава Хопи още преди да го изслуша докрай.

— Канят се да строят най-голямото казино по тия места, вероятно към средата на идната година. Ще го обявят след три месеца. Искат да закупят около четиристотин декара от тая земя.

— Прекрасна земя. Буквално недокосната.

Хопи никога не бе виждал обява за продан по ония места, а живееше на Крайбрежието от четирийсет години.

— Искаме това тук — каза Рингуолд и отново посочи терена, оцветен в червено. Намираше се на северозапад от земите на MGM. — Две хиляди декара, за да изградим това.

И той дръпна картата, за да разкрие художествен проект на великолепно планирано селище. Най-отгоре бе изписано с дебели сини букви СТИЛУОТЪР БЕЙ. Жилищни комплекси, административни сгради, големи и малки къщички, детски площадки, църкви, централен площад, търговски квартал, пешеходна зона, пристанище, крайбрежен булевард, паркове, пътечки за крос и колоездене, та дори и гимназия. Същинска утопия, планирана за област Ханкок от изумително далновидните хора в Лас Вегас.

Хопи ахна. Върху бюрото му лежеше безценно съкровище.

— Строителството ще се извърши за пет години на четири отделни етапа. Общо ще струва трийсет милиона. По тия места не е имало подобно капиталовложение.

— Направо несравнимо!

Рингуолд измъкна нова скица на пристанищната зона, после на един от жилищните райони.

— Това са само предварителни планове. Бих ви показал повече, ако можете да дойдете в централата.

— В Лас Вегас ли?

— Да. Ако се споразумеем да станете наш представител, бихме желали да дойдете за няколко дни — нали разбирате, да се срещнете с нашите хора, да видите плановете за целия проект.

Хопи усети, че коленете му омекват и дълбоко си пое дъх.

— Какво точно имате предвид?

— На първо време ни е необходим агент, който да закупи терена. След покупката трябва да убедим местните власти да одобрят проекта. Както знаете, това може да глътне много време и нерви. Понякога губим месеци и години с разни градоустройствени комисии. Случва се дори нещата да опрат до съда. Но такава ни е работата. Тук и вие ще трябва да се намесите. След като одобрят проекта, ще се нуждаем от фирма, която да поеме разпродажбата на недвижими имоти в Стилуотър Бей.

Хопи се облегна назад. Из главата му прелитаха цифри.

— Колко ще струва земята? — запита той.

— Скъпа е, прекалено скъпа за тази област. Две хиляди и петстотин за декар земя, която едва ли струва и половината.

Две хиляди декара по две и петстотин правеха пет милиона долара и при шест процента комисиона Хопи щеше да лапне триста хиляди — естествено ако не се намесеха други агенти. Докато пресмяташе наум, Рингуолд го гледаше с безстрастно лице.

— Две и петстотин е прекалено много — категорично заяви Хопи.

— Да, но земята не е на пазара. Собствениците не искат да продават, тъй че ще трябва бързичко да се промъкнем и да я грабнем, преди да се е разчуло за MGM. Затова търсим местен агент. Само да плъзне слух, че голяма компания от Вегас оглежда терена, цената моментално ще скочи на пет хиляди. Позната история.