Джон Гришам - Присъдата

Филип Севил любезно помоли съдията през част от обедната почивка да се заеме с йога под големия дъб зад Съдебната палата. Получи разрешение. Един полицай го придружи до дървото, където той свали ризата, чорапите и обувките си, после седна върху меката трева и се върза на геврек. Когато взе да пее, полицаят се отдръпна, седна на една пейка и приведе глава, за да не го познае някой.

Кейбъл поздрави Криглър, като че бяха стари приятели. Криглър се усмихна и отвърна с непоклатимо спокойствие:

— Добър ден, мистър Кейбъл.

Преди седем месеца цялата дружина на Кейбъл три дни наред бе гледала в кабинета на Рор видеозапис с показанията на Криглър. Проучваха ги поне двайсет и пет адвокати, няколко експерти и дори двама психиатри. Криглър казваше истината, но сега истината трябваше да се замаже. Този кръстосан разпит беше решаващ, тъй че истината можеше да върви по дяволите. Свидетелят трябваше да бъде опозорен!

След стотици часове на напрегнато планиране ответникът бе разработил своята стратегия. Най-напред Кейбъл запита Криглър дали е сърдит на бившите си работодатели.

— Да — отговори той.

— Мразите ли компанията?

— Компанията е нещо неодушевено. Как може да се мрази един предмет?

— Мразите ли войната?

— Не съм бил на война.

— Мразите ли насилието над децата?

— Не се съмнявам, че е нещо отвратително, но за щастие никога не съм се сблъсквал с него.

— Мразите ли насилието изобщо?

— Сигурно е ужасно, но и в това отношение имам късмет.

— Значи нищо не мразите.

— Освен спанака.

Из залата се разнесе тих смях и Кейбъл усети, че нещата не вървят на добре.

— Не мразите ли „Пинекс“?

— Не.

— Не мразите ли работещите там?

— Не. Но някои от тях не ми допадат.

— Не мразехте ли някого, когато работехте там?

— Не. Имах врагове, но не помня да съм мразил някого.

— А не мразехте ли хората, срещу които заведохте дело?

— Не. Пак повтарям, те ми бяха врагове, но всъщност само си гледаха работата.

— Значи обичате враговете си?

— Не съвсем. Знам, че би трябвало да се постарая, но не е лесно. Не помня да съм казал, че ги обичам.

Кейбъл се бе надявал да отбележи точка, като намекне за евентуална неприязън или отмъщение от страна на Криглър. Може би ако повтаряше по-често думата „мразя“, някои от заседателите щяха да я запомнят.

— Какво ви накара да се явите като свидетел?

— Това е сложен въпрос.

— За пари ли го правите?

— Не.

— Плаща ли ви мистър Рор или някой друг от страната на ищеца, за да застанете пред съда?

— Не. Споразумяхме се да ми платят пътните разноски и нищо повече.

Всъщност Кейбъл най-малко искаше да отвори вратичка към мотивите на Криглър да се яви като свидетел. Сутринта бе станало дума за тях съвсем накратко, а във видеозаписа заемаха цели пет часа. На всяка цена трябваше да отклони Криглър в друга насока.

— Пушили ли сте някога, мистър Криглър?

— Да. За съжаление пуших цели двайсет години.

— Значи съжалявате за това?

— Разбира се.

— Кога започнахте?

— Когато постъпих в компанията, през петдесет и втора година. Тогава насърчаваха всички свои служители да пушат. И досега го правят.

— Вярвате ли, че сте навредили на здравето си с тези двайсет години тютюнопушене?

— Естествено. Имам късмет, че не съм мъртъв като мистър Уд.

— Кога се отказахте от цигарите?

— През седемдесет и трета година. След като узнах истината за никотина.

— Смятате ли, че здравето ви днес е увредено по някакъв начин, защото сте пушили в течение на двайсет години?

— Разбира се.

— Според вас носи ли компанията някаква отговорност за решението ви да пропушите?

— Да. Както казах, насърчаваха ме. Всички други пушеха. В служебния магазин можехме да си купуваме цигари на половин цена. Преди всяко заседание ни поднасяха купи, пълни с цигари. Това бе част от вътрешния ред.

— Проветряваха ли се кабинетите ви?

— Не.

— Как стоеше въпросът с пасивното пушене?

— Много зле. Над главите ни вечно висеше синкава мъгла.

— Значи днес обвинявате компанията за това, че не сте толкова здрав, колкото би трябвало?

— Да, компанията определено има вина. За щастие успях да се изтръгна от навика. Не беше лесно.

— И затова имате зъб на компанията?

— Нека просто да кажем, че съжалявам, задето след колежа не се захванах с друга индустрия.

— Индустрия? Нима сте намразили цялата индустрия?

— Не съм почитател на тютюнопроизводството.

— Затова ли сте тук?