Джон Гришам - Присъдата

— Как разбрахте, че това е известно? — запита Милтьн високо и бавно.

Цялата зала слушаше със затаен дъх, само адвокатите на ответника се правеха на отегчени и възмутени.

— За производителите на цигари това е публична тайна — отговори Криглър. — Към края на трийсетте години е било проведено тайно проучване, финансирано от една тютюнева компания, и резултатите ясно доказвали, че никотинът в цигарите води до пристрастяване.

— Виждали ли сте този доклад?

— Не. Както разбирате и сами, той се охранява най-строго. — Криглър помълча и се озърна към масата на ответника. Готвеше се да хвърли бомбата и явно изпитваше огромно удоволствие. — Но видях писмо…

— Възразявам — изкрещя Кейбъл, скачайки на крака. — Свидетелят няма право да ни поднася недоказани твърдения какво бил видял в някакъв си документ. За това има много причини и ние сме ги обосновали най-подробно в своето изложение до съда.

Изложението съдържаше осемдесет страници текст и по него се спореше от месец насам. Съдията Харкин вече бе изразил писмено становището си по въпроса.

— Възражението ви ще се има предвид, мистър Кейбъл. Продължавайте, мистър Криглър.

— През зимата на седемдесет и трета видях писмо от една страница с описание на изследването от трийсетте години. Беше много старо, копирано на няколко пъти и леко променено.

— Променено в какво отношение?

— Бяха изтрити датата и името на подателя.

— А името на получателя?

— Беше адресирано до Сандър Фрейли, тогавашен президент на компанията „Алегени Гроуърс“, която днес се нарича „Конпак“.

— Тютюнева компания.

— Да, така е по принцип. Уж произвеждат всякакви стоки за широко потребление, но основната част от дейността се върти около производството на цигари.

— По кое време е бил президент мистър Фрейли?

— От трийсет и първа до четирийсет и втора година.

— В такъв случай би било логично да допуснем, че писмото е изпратено през този период.

— Да. Мистър Фрейли е починал през четирийсет и втора година.

— Къде се намирахте, когато видяхте това писмо?

— В Ричмънд. Докато „Пинекс“ все още се наричаше „Юниън Табакоу“, там беше главното управление. През седемдесет и девета година компанията смени името си и се прехвърли в Ню Джърси. Но сградите в Ричмънд все още се използват и аз работех там, докато напуснах. Повечето стари архиви на компанията също са там и един мой познат ми показа писмото.

— Кой беше той?

— Мой близък приятел, днес покойник. Обещах да не разкривам името му.

— Държахте ли това писмо в ръцете си?

— Да. Дори направих копие.

— И къде е вашето копие?

— То не изтрая дълго. След като го заключих в бюрото си, още на другия ден бях командирован извън града. През това време някой беше преровил бюрото и отмъкнал доста неща, включително и копието от документа.

— Помните ли какво се казваше в писмото?

— Помня много добре. Не забравяйте, че отдавна търсех някакво потвърждение на онова, което подозирах. Откриването на онова писмо беше незабравим момент.

— Какво гласеше то?

— Сьдьржаше три-четири абзаца, кратки и много конкретни. Авторът обясняваше, че току-що е прочел тайния доклад за никотина. Получил го от шефа на научния отдел в „Алегени Гроуърс“, чието име не се споменаваше. Според него данните категорично и ясно доказвали, че никотинът води към пристрастяване. Доколкото си спомням, това бе същността на първите два абзаца.

— А следващият?

— Авторьт препоръчваше на Фрейли компанията сериозно да се погрижи за повишаване на никотиновото съдържание в цигарите. Повече никотин означавало повече пушачи, а оттам — повече продажби и по-високи печалби.

Криглър изричаше репликите си с великолепен усет за драматичния им ефект и всички го слушаха със затаен дъх. За пръв път от много дни насам заседателите дебнеха всяко движение на свидетеля. Думата „печалби“ прокънтя в залата и остана да виси като зловонна мъгла.

Джон Райли Милтън помълча, после запита:

— Нека си изясним нещата докрай. Писмо е било написано от някого в съвсем друга компания и изпратено до нейния президент, така ли?

— Точно така.

— Компания, която оттогава и досега е конкурент на „Пинекс“?

— Правилно.

— В такъв случай как се е оказало в „Пинекс“ през седемдесет и трета година?

— Не успях да открия това. Но „Пинекс“ определено знаеше за изследването. Всъщност в началото на седемдесетте, ако не и по-рано, цялата тютюнева промишленост знаеше за него.