Джон Гришам - Присъдата

Марли безмълвно се настани на съседния стол. Николас избута пред нея купчинка чипове. Освен тях около масата имаше само някакъв пиян колежанин.

— Горе — прошепна тя, когато крупието се обърна да размени няколко думи с управителя.

След малко стояха на терасата на мецанина, откъдето се разкриваше изглед към паркинга и океана. Ноемврийският въздух беше свеж и прохладен. Наоколо нямаше жива душа. Целунаха се и седнаха сгушени на една от пейките. Тя подробно описа пътуването до Ню Орлиънс. Като стигна до мошениците в областния затвор, и двамата се разсмяха. Утре сутрин щеше да се обади на Фич да си прибере хората.

Не говориха много, защото Николас бързаше да изведе Джери, преди да се е натряскал и да проиграе всичко или да си навлече неприятности с чужда жена.

И двамата имаха малки клетъчни телефони — удобен, но не твърде сигурен начин за връзка. Уговориха новите пароли и кодове.

Николас я целуна за сбогом и я остави сама на терасата.

Уендъл Рор усещаше, че на съдебните заседатели им е омръзнало да слушат всички тия специалисти с техните открития, диаграми и графики. Консултантите му твърдяха, че хората в ложата са чули предостатъчно за рака на белите дробове и тютюнопушенето, а вероятно и още преди процеса са знаели колко опасности крият цигарите. Според Рор вече ясно личеше връзката между „Бристълс“ и туморите, които бяха убили Джейкъб Уд, следователно бе крайно време да поразлае кучетата. В четвъртък сутринта той обяви, че ищецът призовава за следващ свидетел Лорънс Криглър. Още преди да доведат Криглър от стаята в дъното, в лагера на ответника настана тревога. Друг адвокат на ищеца, Джон Райли Милтън от Вашингтон, се надигна и отправи лъчезарна усмивка към ложата.

Лорънс Криглър беше около седмдесетгодишен, с безупречен загар, стройна фигура, елегантен костюм и енергична походка. След видеозаписа на Джейкъб Уд пред съда за пръв път се появяваше свидетел без титла. В момента Криглър живееше във Флорида, където се бе преселил след напускането на „Пинекс“. Джон Райли Милтън набързо претупа предварителните въпроси към него, защото най-апетитното предстоеше всеки момент.

След получаване на инженерно образование в Северна Каролина свидетелят бе работил за „Пинекс“ цели три десетилетия и накрая бе напуснал преди тринайсет години с шумен скандал. Той се бе опитал да съди фирмата, тя също бе повела процес срещу него. В крайна сметка всичко беше приключило с тайно извънсъдебно споразумение.

Веднага след като го бяха назначили, фирмата, наречена тогава „Юниън Табакоу“ или просто „Ю-Таб“, го бе командировала в Куба да опознае тамошното тютюнопроизводство. И той бе продължил да работи в производството чак до напускането си. Беше изучавал тютюневия лист и хилядите начини за ускоряване на растежа му. Смяташе се за специалист в тази област, макар че днес не идваше в ролята на експерт и нямаше да предлага научни преценки. Само факти.

През 1969 г. бе завършил тригодишно, възложено му от фирмата проучване относно възможностите за експериментално отглеждане на тютюн, известен под кодовото име „Рейли-4“. Този тютюн съдържаше три пъти по-малко никотин от обикновения. Подкрепян от купища изследователски данни, Криглър бе стигнал до извода, че „Рейли-4“ ще се отглежда и обработва не по-трудно от всички останали тютюни, с които бе работил дотогава „Ю-Таб“.

Това беше монументален научен труд и той се гордееше с него, затова бе жестоко уязвен, когато висшестоящото началство изобщо не му обърна внимание. Беше започнал да си пробива път нагоре през закоравялата бюрокрация и резултатите се оказали отчайващи. Никой не давал пукната пара за новия сорт тютюн с много по-ниско съдържание на никотин.

А после бе разбрал, че греши. Шефовете му искрено се вълнували от съдържанието на никотин. През лятото на 1971 г. в ръцете му бе попаднала една паметна записка между компаниите, която инструктирала висшето ръководство тихомълком да стори всичко възможно за осуетяване на работата му над „Рейли-4“. Самите колеги тайничко му бяха забивали нож в гърба. Той бе запазил хладнокръвие, без да споменава никому за наученото, и бе започнал тайна операция, за да узнае какво е предизвикало заговора срещу него.

В този момент от показанията Джон Райли Милтьн представи на сьда две веществени доказателства: дълъг отчет за изследванията на Криглър през 1969 г. и копие от паметната записка.

Отговорът се бе оказал кристално ясен и Криглър отдавна го подозираше. „Ю-Таб“ не можеше да си позволи производството на тютюн със занижено съдържание на никотин, тъй като никотинът означава печалба. Още от края на трийсетте години браншът бе наясно, че никотинът предизвиква пристрастяване.