Джон Гришам - Присъдата

Срещата продължи цял час. Харкин помоли за гаранция против бъдещи стачки, но Истър категорично отказа.

„Пинекс“ спадна с два пункта при новината за втора стачка, предизвикана според един пратеник в съдебната зала от някаква неопределена реакция на заседателите спрямо тактиката на ответника. За самата тактика също се говореше твърде неясно. Друг пратеник в Билокси поизбистри нещата, като пусна слух, че никой в съдебната зала не знае защо стачкуват заседателите. Акциите спаднаха с още половин пункт, после се стабилизираха и още същата сутрин плъзнаха нагоре.

Катранът предизвиква рак, поне така е при лабораторните опити с гризачи. Доктор Джеймс Юкър от Пало Алто работеше с бели мишки и плъхове от петнайсет години насам. Лично бе провел множество изследвания и отлично познаваше работата на други учени от цял свят. По негово мнение поне шест капитални научни труда свързваха тютюнопушенето с рака на белите дробове. Без да пести подробностите, той обясни на съда точно как неговите сътрудници извличат от дима концентрати, обикновено наричани с общото име „катрани“, и ги втриват в кожата на безброй бели мишки. Носеше и увеличени цветни снимки. Ако имаха късмет, някои мишки получаваха само нищожна доза катран, другите биваха мазани немилосърдно. Никой не се изненада, че колкото повече е катранът, толкова по-скоро се появява рак на кожата.

Кожните тумори на гризачите са твърде далече от рака на белите дробове при хората, тъй че доктор Юкър и Рор изгаряха от нетърпение да разкрият връзката. Медицинската история е пълна с изследвания, при които опитите с лабораторни животни в крайна сметка са се оказвали приложими и спрямо човека. Изключенията са твърде редки. Макар че мишките и хората живеят в извънредно различни условия, лабораторните опити напълно съвпадат с епидемиологичните данни.

При показанията на Юкър в залата се бяха стекли всички експерти по съдебните заседатели. Гнусните дребни гризачи са едно, но зайците и кучетата могат да бъдат домашни любимци. Следващото проучване на Юкър засягаше подобни опити върху зайци, довели буквално до същите резултати. А последното включваше трийсет кучета, които той бе приучил да пушат посредством тръби, прокарани през трахеите им. Най-пристрастените сред тях достигаха до девет цигари дневно — еквивалент на четирийсет цигари при човек с тегло седемдесет килограма. При тези животни се откриваха сериозни белодробни увреждания под формата на злокачествени тумори след 875 дни непрекъснато пушене. Юкър използваше кучета, тъй като спрямо цигарите проявяваха същата реакция като човека.

Той обаче не успя да разкаже нито за зайците, нито за кучетата. Дори и най-неопитният наблюдател би могъл да погледне лицето на Мили Дюпри и да открие колко й е мъчно за клетите мишки и колко мрази доктор Юкър, задето ги убива. Силвия Тейлър-Татъм и Ейнджъл Уийз също проявяваха недоволство. При Гладис Кард и Филип Севил се долавяха признаци на раздразнение. Останалите слушаха невъзмутимо.

По време на обедната почивка Рор и неговите сътрудници решиха да прекратят показанията на Джеймс Юкър.

През обедната почивка полицаят Джъмпър, който преди тринайсет дни бе предал на Фич бележката от Марли, внезапно получи предложение за пет хиляди долара в брой, ако се престори, че страда от колики, разстройство или нещо подобно, а после в цивилни дрехи придружи Панг до Ню Орлиънс, за да прекара вечерта в забавления, пиене, а може би и с момиче, стига да му се иска. Само след час-два Панг го убеди без особени усилия. Джъмпър бе закъсал за пари.

Около дванайсет и половина двамата потеглиха от Билокси с камионетка под наем. Когато след два часа пристигнаха в Ню Орлиънс, Джъмпър вече бе склонил временно да зареже униформата и да поработи за „Арлингтън Уест“. За шест месеца работа Панг му предложи двайсет и пет хиляди — с девет хиляди повече, отколкото печелеше в момента за цяла година.

Настаниха се в „Сейнт Реджис“ от двете страни на Фич, който бе успял да изкопчи от управата само четири стаи. Холи бе настанена в края на коридора. Дубас, Джо Бой и Данте бяха в „Роял Сонеста“, на четири пресечки оттам. Не след дълго Джъмпър кацна на една табуретка пред бара във фоайето, откъдето имаше отлична видимост към централния вход.

Започна очакването. Следобедът отминаваше, взе да притъмнява, а от Марли нямаше и следа, но това не изненада никого. Джъмпър смени поста си четири пъти и детективската работа скоро му омръзна.