Джон Гришам - Присъдата

Точно сега на съдията Харкин не му беше до заседателите. В кабинета му се препираха девет адвокати. Той държеше адвокатите да идват всяка сутрин в осем, за да изгладят всички спорни въпроси, и често ги задържаше по час-два след края на заседанието. Тихо почукване отвън прекъсна разгорещения спор между Рор и Кейбъл. Глория Лейн побутна вратата, докато тя опря в стола на Оливър Макаду.

— Мисля, че имаме проблем със заседателите — мрачно съобщи тя.

Харкин скочи на крака.

— Какво?

— Искат да разговарят с вас. Друго не знам.

Харкин погледна часовника си.

— Къде са?

— В мотела.

— Не може ли да ги докараме тук?

— Не. Опитахме. Няма да излязат, преди да поговорят с вас.

Той зяпна и раменете му провиснаха.

— Тая работа почва да става нелепа — подхвърли Уендъл Рор незнайно към кого.

Адвокатите гледаха съдията, той пък гледаше купищата папки по бюрото и се мъчеше да разсъждава. После потри ръце и се усмихна с фалшиво веселие.

— Добре, да видим какво толкова има.

Конрад прие първото обаждане в осем и две минути. Този път тя не искаше да разговаря с Фич, само предаде съобщение, че заседателите отново са се разбунили и няма да излязат от „Сиеста Ин“, додето Харкин не дойде лично да ги изслуша. Конрад хукна към кабинета на Фич да достави известието.

В осем и девет минути Марли позвъни отново и съобщи на Конрад, че Истьр ще е облечен с тютюнева тениска, тъмна джинсова риза над нея, червени чорапи и обичайния бежов панталон. Червени чорапи, повтори тя.

В осем и дванайсет се обади за трети път и помоли да разговаря с Фич, който подскачаше край бюрото и скубеше брадичката си. Той незабавно грабна слушалката.

— Ало.

— Добро утро, Фич — поздрави тя.

— Добро утро, Марли.

— Посещавал ли си някога хотел „Сейнт Реджис“ в Ню Орлиънс?

— Не.

— Намира се на Канал Стрийт във Френския квартал. На покрива има бар. Наричат го „Терас Грил“. Заеми маса с изглед към квартала. Бъди там около седем. Аз ще дойда малко по-късно. Чу ли ме?

— Да.

— И ела сам, Фич. Ще те гледам как влизаш в хотела и ако доведеш приятели, срещата се отменя. Разбра ли?

— Разбрах.

— А ако се опиташ да ме проследиш, ще изчезна.

— Давам ти честна дума.

— Интересно, защо ли не ти вярвам на думата, Фич! — подхвърли тя и затвори.

На рецепцията Кейбъл, Рор и съдията Харкин бяха посрещнати от Лу Дел, която едва си намираше място от тревога и непрекъснато бръщолевеше, че никога не била виждала такова нещо; винаги държала заседателите под контрол. Отведе ги в Балната зала, където се бяха затворили тринайсет от четиринайсетте заседатели. Липсваше единствено Хърман Граймс. Той се опита да спори с групата по тактически въпроси, при което тъй възмути Джери Фернандес, че си докара няколко ругатни. Джери изтъкна, че Хърман си има жена подръка, не му трябват вестници и телевизия, не пие, а вероятно и не се нуждае от гимнастически салон. По-късно Мили Дюпри го накара да се извини на Хърман.

Отначало негова светлост бе враждебно настроен, но бързо омекна. След няколко колебливи приветствени думи той подхвана по най-неподходящия начин:

— Почвам да се безпокоя от това положение.

На което Николас Истьр отвърна:

— Повече няма да търпим диктатура.

Рор и Кейбъл имаха изрична вьзбрана да си отварят устата, затова стояха на входа и гледаха с искрено удоволствие. Двамата знаеха, че до края на своята кариера едва ли ще видят друга подобна сцена.

Николас бе съставил списък с исканията на заседателите. Съдията Харкин свали сакото си, седна и моментално попадна под град от възражения. Беше сам срещу всички и буквално обезоръжен.

С бирата — никакъв проблем. Вестниците можеха да се цензурират на рецепцията. Отпадането на ограниченията за разговори звучеше съвсем разумно. Телевизията също, стига да обещаят да не гледат местните новини. С гимнастическия салон беше по-сложно, но Харкин обеща да се постарае. Църквата също можеше да се уреди.

Всъщност всичко излезе въпрос на компромис.

— Можете ли да ни обясните защо сме тук? — запита Лони Шейвър.

Харкин опита. Изкашля се и колебливо взе да излага причините си да ги затвори в мотела. После отби към забранените контакти, към досегашните произшествия и смътно намекна за неприятности при други подобни процеси.

Имаше солидна документация за минали провинения и на двете страни. Фич оставяше трайна следа из полето на съдебното дирене. При други случаи наемници на ищеца бяха играли нечисто. Но съдията Харкин не можеше да разкрие това пред своите заседатели. Трябваше да внимава, за да не им повлияе.