Джон Гришам - Присъдата

Вечерята се сервираше от шест до седем, закуската от шест до осем и половина и не бе задължително да се хранят вкупом. Можеха да идват когато си искат в рамките на определеното време. Можеха и да си носят храна по стаите. Съдията Харкин проявяваше сериозна загриженост за качеството на храната и държеше всяка сутрин да му докладват дали имат оплаквания.

Във вторник имаха избор между пържено пиле и печена риба с изобилие от салати и зеленчуци. Заседателите се смаяха от апетита си. Макар че цял ден не бяха вършили нищо, освен да седят и да слушат, повечето примираха от глад и едва дочакаха храната да пристигне в шест. Николас напълни чинията си, седна в края на масата и увлече другите в разговор, като настояваше, че трябва да се хранят заедно. Беше удивително бодър и се държеше тъй, сякаш цялата тази история е забавно приключение. Ентусиазмът му донякъде зарази и останалите.

Само Хърман Граймс вечеря в стаята си. Мисис Граймс подреди две чинии и побърза да се оттегли. С писмена заповед съдията Харкин й бе забранил най-строго да се храни при заседателите. Същото се отнасяше до Лу Дел, Уилис и Чък. Затова, когато Лу Дел влезе и прекъсна Николас насред сред изречението, разговорите моментално стихнаха. Тя набързо бързо метна в чинията парче пилешко, малко зелен фасул и едно хлебче, после побърза да се оттегли.

Вече бяха истинска група — безправни изгнаници, откъснати от света и захвърлени пряко волята си в „Сиеста Ин“. Нямаха никого освен себе си. Истър твърдо се надяваше да поддържа доброто им настроение. Можеха да бъдат ако не братя и сестри, то поне задружно семейство. Щеше да се бори против всякакви групички и разделения.

В Балната зала изгледаха два филма. Когато наближи десет, вече всички спяха.

— Готов съм за съпружеското си посещение — подхвърли на закуска Джери Фернандес към Гладис Кард, която се изчерви.

— Тъй ли? — рече тя и врътна очи към тавана.

Джери й се усмихна, сякаш копнееше тъкмо за нея. Закуската беше истинско пиршество и имаше какво ли не — от пържена шунка до корнфлейкс.

По някое време Николас влезе и поздрави тихичко, но изглеждаше угрижен.

— Не разбирам защо не ни разрешават да си имаме телефони — бяха първите му думи и приятното утринно настроение изведнъж помръкна. После седна срещу Джери, който усети момента и реагира незабавно.

— Защо не ни дават студена бира? — оплака се Джери. — У дома всяка вечер си пийвам студена биричка, понякога и по две. Кой има правото да диктува какво ще пием?

— Съдията Харкин — отвърна Мили Дюпри, която избягваше алкохола.

— Ами телевизията? — запита Николас. — Защо да не гледаме телевизия? Откакто е почнал тоя процес, редовно гледам телевизия и не помня да ми е повлияло. — Той се извърна към Лорийн Дюк, едра жена с пълна чиния бъркани яйца. — Ти случайно да си видяла напоследък някакви сензационни новини около процеса?

— Нищо подобно.

Той погледна Рики Колман, наведена над купичка с корнфлейкс.

— Ами гимнастически салон, или поне някое местенце, където да се поизпотим след осем часа висене в залата? Сигурно можеха да ни намерят мотел с гимнастически салон.

Рики кимна без колебание. Лорийн преглътна и заяви:

— Едно не разбирам — защо ни забраняват да говорим по телефона? Децата може да имат нужда от мен. Какво си мислят, че някой ще вземе да ме заплашва по телефона ли?

— Не че имам претенции, само ми се ще да пийна една-две студени бирички — въздъхна Джери. — А може би и някое посещение в повече — добави той, като отново погледна Гладис Кард.

Ропотът около масата бързо се засилваше и десет минути след пристигането на Истър заседателите бяха готови за бунт. Дребните несгоди се превръщаха в недвусмислени прояви на диктатура. Дори запасният полковник Херера, който неведнъж бе нощувал сред джунглите, изказа недоволство от напитките в Балната зала. Мили Дюпри се оплака от липсата на вестници. Лони Шейвър имаше куп неотложни дела и по принцип негодуваше срещу изолацията.

— Имам си ум в главата — заяви той. — Никой не може да ми повлияе.

Филип Севил пък се занимаваше с йога в гората всяка сутрин по изгрев слънце, насаме с природата, а в радиус от двеста метра нямаше нито едно дърво. Ами църквата? Като благочестива баптистка, мисис Кард не пропускаше нито проповедите в сряда вечер, нито службата във вторник, нито петъчните църковни предавания, да не говорим за съботния ден, когато се сбираше цялото паство.

— Най-добре да оправим нещата още сега — твърдо изрече Николас. — Ще ни държат тук цели две седмици, а може и три. Мене ако питате, трябва да се обърнем към съдията Харкин.