Джон Гришам - Присъдата

— Възразявам срещу формулировката — изрече откъм прозореца Филип Севил първите си думи на този процес. Държеше списъка с правилата. — Вашето описание на личностите, които могат да участват в съпружеските визити, ми се струва доста ограничено.

На нормален език спорният текст гласеше: „При всяко съпружеско посещение всеки съдебен заседател или заседателка може да остане два часа насаме в своята стая със съпруг, съпруга, приятел или приятелка.“

Докато двамата адвокати надничаха през рамото му, съдията препрочете внимателно текста и се зачуди какво ли иска да каже този побъркан.

— Мистър Севил, дами и господа, искрено ви уверявам, че не смятам да ограничавам съпружеските посещения по какъвто и да било начин. Откровено казано, не ме интересува какво правите и с кого.

Това изявление очевидно успокои Севил и окончателно разгроми Гладис Кард.

— Има ли още нещо?

— Това е всичко, ваша светлост, благодаря — натърти Хърман, за да напомни ръководната си роля.

— Благодаря — каза Николас.

Щом доволните заседатели се настаниха в ложата, Скоти Мангръм уведоми съда, че няма повече въпроси към доктор Килван. Дър Кейбъл подхвана кръстосания разпит тъй деликатно, сякаш изпитваше страхопочитание към изтъкнатия специалист. Набързо отметнаха няколко явно незначителни уточнения по статистиката. Доктор Килван заяви, че сред потопа от цифри е стигнал до ясно убеждение: около десет процента от пушачите развиват рак на белите дробове.

Тук Кейбъл задълба — тъкмо към това се бе стремил от самото начало и нямаше да отстъпи до края.

— Добре, доктор Килван, след като тютюнопушенето предизвиква рак на белите дробове, защо заболяват толкова малко пушачи?

— Пушенето значително повишава опасността от заболяване.

— Но не всеки път предизвиква рак, нали така?

— Така е. Не всеки пушач заболява от рак на белите дробове.

— Благодаря.

— Но за онези, които пушат, рискът е много по-голям.

Кейбъл постепенно се разгорещяваше и започна да притиска противника. Попита доктор Килван дали е запознат с едно изследване на Чикагския университет отпреди двайсет години, в което учените установили много повече заболявания от рак на белите дробове при пушачите в градските райони, отколкото в селските области. Килван отлично познаваше изследването, макар да не бе участвал в него.

— Можете ли да обясните тези данни? — запита Кейбъл.

— Не.

— А бихте ли рискували да изкажете предположение?

— Да. Когато излезе на бял свят, проучването предизвика противоречиви отзиви, защото сочеше, че освен тютюнопушенето може да има и други причини за рака на белите дробове.

— Например замърсяването на въздуха?

— Да.

— Вярвате ли в това?

— Възможно е.

— Значи признавате, че замърсяването предизвиква рак на белите дробове.

— Би могло. Но държа на собствените си данни. Както в града, така и на село пушачите заболяват много по-често от непушачите.

Кейбъл измъкна нов масивен том и се престори, че го прелиства. Попита доктор Килван дали е запознат с едно проучване на Стокхолмския университет от 1989 г., в което изследователите стигнали до извода, че съществува връзка между наследственост, тютюнопушене и рак на белите дробове.

— Чел съм го — отвърна доктор Килван.

— Имате ли мнение по него?

— Не. Наследствеността е извън моята област.

— Значи не можете да отхвърлите или потвърдите категорично връзката между наследственост, тютюнопушене и рак на белите дробове.

— Не мога.

— Но не оспорвате този труд, нали?

— Нямам мнение по него.

— Познавате ли специалистите, които са го съставили?

— Не.

— Значи не можете да ни кажете дали са квалифицирани, или не?

— Не мога. Сигурен съм, че вие сте разговаряли с тях.

Кейбъл пристъпи към масата, взе нов том и се върна на подиума.

След две седмици напрегнато дебнене без особени произшествия „Пинекс“ изведнъж имаше повод да се раздвижи. Импровизираната Клетва за вярност бе озадачила съдебната зала дотолкова, че никой нямаше ни най-малка представа какво се крие зад нея, но иначе процесът вървеше буквално по вода до понеделник следобед, когато съдебните заседатели разбуниха духовете. Един от адвокатите на ответника се бе изтървал пред финансовите експерти, че Стела Хюлик силно клони към оправдателна присъда. Слухът плъзна от уста на уста и значението на Стела за тютюневата промишленост нарасна стократно. Към Ню Йорк полетяха обаждания, че ответникът е загубил най-силния си коз — Стела Хюлик, която в това време вече се бе прибрала и лежеше мъртвопияна на канапето.