Джон Гришам - Присъдата

Зад вратата стоеше Николас. Той извърна глава и се усмихна на колегите си. Мили Дюпри и Гладис Кард се бяха отдръпнали в ъгъла край купчината багаж и нервно пристъпваха от крак на крак — изглежда, се бояха, че съдията ще ги прати в затвора или на още по-лошо място. Но останалите заседатели продължаваха да кипят от възмущение.

Николас завъртя ключа и отвори. Усмихна се любезно, сякаш нямаше нищо особено и стачките бяха нормална част от съдебното всекидневие.

— Заповядайте — каза той.

Все още по сив костюм и без тога, Харкин влезе, следван от Рор и Кейбъл.

— Какъв е проблемът? — запита той, докато оглеждаше стаята.

Повечето заседатели седяха около масата, отрупана с чашки, празни чинийки и вестници. Филип Севил стоеше сам до прозореца. Лони Шейвър се бе уединил в ъгъла с компютър в скута. Без съмнение Истър щеше да говори от името на цялата група, а вероятно той бе и подстрекателят.

— Не смятаме за допустимо полицаите да претърсват багажа ни.

— И защо не?

— Ясно е като бял ден. Това са лични вещи. Не сме терористи или трафиканти, а вие не сте митничар.

Николас говореше властно и фактът, че се изправя тъй храбро срещу всемогъщия съдия, вдъхна гордост на повечето му колеги. Той беше един от тях, дори техен ръководител, каквото и да си мислеше Хърман. Неведнъж им бе изтъквал, че те — не съдията, не адвокатите или спорещите страни, — именно те, заседателите, са най-важните хора в този процес.

— Така е прието при изолация — отсече негова светлост и пристъпи към Николас, който беше с десет сантиметра по-висок и не смяташе да отстъпва.

— Но не е писано черно на бяло, нали? Дори се обзалагам, че изцяло зависи от решението на съдията. Прав ли съм?

— Имам основателни причини…

— Не са достатъчно основателни. Ваша светлост, не мърдаме оттук, докато не обещаете, че ще оставите багажа ни на мира — свирепо изръмжа Истър през зъби.

За съдията и адвокатите бе ясно, че говори напълно сериозно. И то от името на цялата група. Никой друг не помръдваше.

Харкин допусна грешката да се озърне през рамо към Рор, който само това и чакаше.

— Добре де, ваша светлост, какво толкова? — моментално изтърси той. — Тия хора не са помъкнали бомби.

— Стига! — кресна съдията.

Но Рор вече бе успял да спечели точка пред заседателите. Естествено, Кейбъл изпитваше същите чувства и държеше да обяви на всеослушание, че им се доверява за всичко, което са натъпкали в куфарите и чантите. Харкин обаче го лиши от тази възможност.

— Добре тогава — отсече негова светлост. — Багажът няма да се претърсва. Но ако узная, че някой заседател притежава какъвто и да било забранен предмет от списъка, който ви раздадох вчера, това ще се смята за обида на съда и може да бъде наказано с лишаване от свобода. Разбрахме ли се?

Истър извърна очи към стаята и огледа един по един колегите си, които въздъхнаха облекчено. Неколцина дори кимаха.

— Разбрахме се, ваша светлост — отвърна той.

— Добре. А сега можем ли да пристъпим към заседанието?

— Е, има още един проблем.

— Какъв?

Николас вдигна от масата лист хартия, вгледа се в редовете и каза:

— Според вашите правила ни се полага по на едно съпружеско посещение седмично. Смятаме, че това не е достатъчно.

— По колко искате?

— Колкото е възможно по-често.

Това изненада повечето заседатели. Наистина, някои от мъжете — Истър, Фернандес и най-вече Лони Шейвър — мърмореха за ограничените съпружески посещения, но жените не бяха засягали темата. Гладис Кард и Мили Дюпри се сконфузиха — току-виж, негова светлост си помислил, че настояват за секс през цялото време. Миналата година мистър Кард бе имал неприятности с простатата и Гладис тъкмо се чудеше дали да не разкрие това, за да опази доброто си име, когато Хърман Граймс подхвърли:

— На мен ми стигат две.

Представата как Хърм опипва мисис Граймс под юргана бе тъй забавна, че предизвика смях и напрежението се изпари.

— Според мен е излишно да водим анкета — каза Харкин. — Не може ли да се споразумеем на две посещения? Само за две седмици, бе хора.

— С евентуална възможност за трето — контрира Николас.

— Чудесно. Някакви възражения?

Негова светлост огледа стаята. Лорийн Дюк тихичко се кискаше край масата. Гладис Кард и Мили Дюпри потъваха в земята от срам и за нищо на света не биха погледнали съдията в очите.

— Да, добре е — обади се Джери Фернандес, недоспал и махмурлия. Без всекидневен секс го хващаше главоболие, но знаеше две неща: жена му с радост щеше да се отърве от него през идните седмици, а освен това можеше да уреди нещичко с Хрътката.