Джон Гришам - Присъдата

Към сплетните се прибави и пикантната подробност за проникването в апартамента на заседателя Истьр. Не бе далеч от ума, че това е дело на тютюневите компании и след като бяха хванати на местопрестъплението, или поне се намираха под подозрение, нещата вървяха зле за ответника, откъдето и да ги погледнеш. Бяха загубили съдебен заседател. Бяха ги уличили в нечиста игра. Небесата рухваха над главите им.

При откриването на борсата във вторник акциите на „Пинекс“ се котираха на седемдесет и девет и половина, бързо паднаха на седемдесет и осем, а продажбите се засилваха с всеки час и слуховете никнеха като гъби. Котировката беше седемдесет и шест към средата на утрото, когато от Билокси пристигна нов доклад. Един финансист, който наистина бе присъствал в съдебната зала, съобщи в кантората си, че заседателите стачкуват, защото им е дошло до гуша от досадните свидетели на ищеца.

За броени секунди новината се повтори стократно и на Уолстрийт стана ясно като бял ден, че заседателите се бунтуват срещу иска. Цената скочи на седемдесет и седем, прелетя покрай седемдесет и осем, достигна седемдесет и девет, а около пладне вече наближаваше осемдесет.

От шестте жени, които оставаха в ложата, Фич най-много искаше да се докопа до Рики Колман, здравомислеща и симпатична трийсетгодишна майка на две дечица. Тя печелеше двайсет и една хиляди долара годишно, работейки на регистратурата в местната болница. Съпругът й получаваше трийсет и шест хиляди като пилот на малък частен самолет. Живееха в приятна крайградска къщичка с чудесна морава отпред и ипотека за деветдесет хиляди. Имаха две японски коли, изплатени до последния цент. Пестяха умерено и инвестираха доста консервативно — миналата година бяха вложили осем хиляди във взаимоспомагателен фонд. Взимаха активно участие в дейността на кварталната църква — тя преподаваше на началните класове в неделното училище, а той пееше в хора.

Очевидно нямаха лоши навици. Не пушеха и не личеше да пият. Мистър Колман бягаше и играеше тенис, а Рики всеки ден посещаваше за един час спортния клуб. Заради този здравословен живот и медицинското й образование Фич се боеше от нея.

Здравният картон, измъкнат от нейния гинеколог, не разкриваше нищо съществено. Две бременности, протекли по всички правила. Контролен преглед всяка година. Мамографията отпреди две години също не показваше отклонения. Рики беше висока сто шейсет и два сантиметра и тежеше петдесет и три килограма.

Фич разполагаше с медицински данни за седмина от дванайсетте заседатели. Картонът на Истър липсваше по обясними причини. Слепият Хърман Граймс нямаше какво да крие. Севил беше нов и Фич ровеше около него. Лони Шейвър не бе ходил на доктор поне от двайсет години. Лекарят на Силвия Тейлър-Татьм бе загинал преди няколко месеца при катастрофа с моторница, а заместникът му се оказа крайно несговорчив.

Водеше се мръсна игра и Фич бе написал повечето от правилата й. Всяка година Фондът даряваше милион долара на една организация, известна под името Съюз за правни реформи — креслива вашингтонска групировка, финансирана главно от застрахователни компании, медицински асоциации и индустриални групировки. Тютюневите компании не правеха изключение. Официално всеки от участниците в Голямата четворка отделяше по сто хиляди годишно, а Фич тайничко мушваше под вратата още един милион. Целта на СПР бе да прокара закони, ограничаващи размера на съдебните обезщетения. И най-вече да премахне това нетърпимо зло — наказателните обезщетения.

Лутър Вандъмиър, генерален директор на „Трелко“, заемаше важно място в ръководството на СПР и подстрекавай тихомълком от Фич, често оказваше груб натиск върху организацията. Фич не излизаше наяве, но постигаше каквото му трябва. Чрез Вандъмиър и СПР той жестоко притискаше застрахователните компании, които на свой ред притискаха лекарите, за да измъкнат от тях деликатни и поверителни сведения за дадени пациенти. Затова, когато пожела доктор Доу от Билокси да изпрати медицински сведения за Гладис Кард до една анонимна пощенска кутия в Балтимор, Фич каза на Вандъмиър да се обърне към своите познати от застрахователното дружество в Сейнт Луис, което осигуряваше доктора срещу професионални рискове. Застрахователите подхвърлиха на Доу, че ако се опъва, вноската му може да скочи нагоре и той охотно прие да им услужи.

Фич разполагаше с купища медицински данни, но между тях засега нямаше нищо, което да промени присъдата. И ето че във вторник около пладне му провървя.