Джон Гришам - Присъдата

Сега съдебните заседатели трябвало да се приберат, да си приготвят багажа, да уредят делата си и утре сутрин да пристигнат в съда, готови за две седмици живот в изолация.

Заседателите в ложата бяха тъй смаяни, че не успяха да реагират. Само на Николас Истьр му стана забавно.

Тъй като Джери си падаше по бирата, хазарта, футбола и шумните компании, Николас предложи в понеделник вечер да отпразнуват последните си часове на свобода в някое казино. Джери сметна идеята за великолепна. На излизане от съда двамата се зачудиха дали да не поканят и някого от колегите. Звучеше примамливо, но не излезе нищо. Хърман отпадаше категорично. Лони Шейвър напусна силно развълнуван, без да говори с когото и да било. Севил беше нов и непознат, пък и приличаше на човек, от когото е по-добре да стоиш настрана. Оставаше само славният полковник Херера, но им беше дошло до гуша от него. И бездруго през идните седмици щяха да бъдат затворени с него.

Джери покани Силвия Тейлър-Татъм, по прякор Хрътката. Напоследък двамата почваха да се сприятеляват. Тя вече бе минала през два развода, а на него му предстоеше първият. Като познавач на всички казина по Крайбрежието, Джери предложи да посетят новото заведение „Дипломат“. Вътре имаше бар с голям телевизор, евтини напитки, уединени сепарета и дългокраки сервитьорки с оскъдни одежди.

Когато Николас пристигна в осем, Хрътката вече пазеше маса в препълнения бар, пиеше наливна бира и се усмихваше добродушно — нещо, което никога не си позволяваше в съда. Къдравата й коса бе пристегната на тила. Беше с тесни джинси, раздърпан пуловер и червени каубойски ботуши. И сега не изглеждаше красива, но барът все пак й се отразяваше по-добре, отколкото съдийската ложа.

Силвия имаше мрачни, печални и мъдри очи на жена, препатила много в този живот, и Николас твърдо възнамеряваше да изкопчи от нея колкото се може повече преди пристигането на Джери. Поръча по още едно и пристъпи към разговора.

— Омъжена ли си? — запита той, макар да знаеше, че не е. За пръв път се омъжила на деветнайсет години и имала двама близнаци, вече двайсетгодишни младежи. Единият работел на петролна платформа в морето, другият учел първа година в колеж. Никак не си приличали по характер. Съпруг номер едно офейкал след петата година и тя отгледала децата сама.

— Ами ти? — запита Силвия.

— Не. Още се водя за студент, но в момента работя.

Вторият й съпруг бил по-възрастен и за щастие нямали деца. Бракът изтраял седем години, после той я зарязал, за да хване нещо по-сочно. Тогава тя се зарекла, че това ще е за последно.

На екрана „Биячите“ се сражаваха срещу „Мечките“ и Силвия гледаше с интерес. Обичаше футбола, защото в гимназията и двете й момчета бяха любимци на треньора.

Джери дотича, хвърли боязлив поглед през рамото и се извини за закъснението. Изгълта първата бира за броени секунди, после обясни, че май го следят някакви типове. Хрътката се изкиска и подметна, че сега сигурно всички заседатели си отварят очите на четири, твърдо уверени в близостта на коварния враг.

— Зарежи ги заседателите — рече Джери. — Мисля, че е жена ми.

— Жена ти ли? — изненада се Николас.

— Аха. Май ми е лепнала някакво частно ченге.

— Сигурно с нетърпение чакаш да ни приберат.

— Че как иначе — отвърна Джери и намигна на Хрътката.

Той заложи петстотин долара, че „Биячите“ ще поведат, но само за първото полувреме. През почивката щеше да поднови облога. Истинският професионалист залага на всичко възможно, обясни той на двамата новаци до себе си, но не се обвързва с крайния резултат. Лично той понякога залагал на това кой пръв ще премине в атака, кой ще отбележи първия гол или най-дълго ще задържи топката. После се втренчи в екрана с тревожното нетърпение на човек, заложил повече, отколкото може да си позволи. До средата на полувремето изпи четири наливни бири. Николас и Силвия бързо изостанаха.

Покрай непрестанното бръщолевене на Джери за футбола и майсторлъка да се обзалагаш Николас предприе няколко неуспешни опита да завърти разговора към процеса. Изолирането беше неприятна тема, а и не знаеха нищо за него, тъй че нямаше какво да му обсъждат. Колкото до днешните показания, едва бяха дочакали края им и изглеждаше направо непоносимо пак да разчепкват възгледите на доктор Килван. Не ги интересуваше и общата ситуация около процеса. Силвия изрази отвращението си още при първия намек за отговорността на производителя.