Джон Гришам - Присъдата

— Успокойте се, мисис Хюлик. Не сте сторили нищо лошо. Просто разкажете какво се случи.

Тя прехапа устни, сетне стисна зъби и накрая подхвана:

— В петък вечер се настанихме в хотела. Два-три часа по-късно телефонът иззвъня и някаква жена каза, че ни следят хора от тютюневата компания. Следели ни още от Билокси, знаели номерата на полетите и тъй нататък. Каза, че ще ни следят през двата почивни дни, а може би и ще се опитат да ни подслушват телефона.

Рор и неговата дружина въздъхнаха с облекчение. Някои метнаха злобни погледи към съседната маса, където хората на Кейбъл бяха замръзнали като вкаменени.

— Видяхте ли някой да ви следи?

— Ами, право да ви кажа, изобщо не излязох от стаята. Толкова се разтревожих… Моят съпруг Кал рискува да излезе на два-три пъти и каза, че зърнал на плажа някакъв кубинец с фотоапарат, а после го забеляза и в неделя, когато напускахме.

Изведнъж Стела осъзна, че сега е в центъра на вниманието и трябва да покаже колко се е измъчила, та просто не може повече да участва в процеса. Сълзите й бликнаха без усилие.

— Нещо друго, мисис Хюлик?

— Не — изхълца тя. — Ужасно е. Аз просто не мога повече…

Негова светлост се озърна към адвокатите.

— Смятам да освободя мисис Хюлик и да я заменя с първия резервен заседател.

Стела изстена жално. Клетата жена очевидно страдаше толкова, че никой не дръзна да спори. Очертаваше се изолация, а би било немилосърдно да я държат затворена.

— Върнете се в заседателската стая, съберете си нещата и се прибирайте у дома. Благодаря за помощта и много съжалявам, че стана така.

— Ужасно съжалявам — едва доловимо прошепна тя, после стана от свидетелското място и напусна залата.

Освобождаването й беше тежък удар за ответника. При подбора я бяха оценили много високо и след две седмици непрекъснати наблюдения експертите от двете страни смятаха почти единодушно, че тя не храни симпатии към ищеца. Пушеше от двайсет и четири години, без нито един опит да се откаже.

Замяната й беше като скок в тъмното — заплаха и за двете страни, но особено за ответника.

— Доведете заседател номер две, Николас Истьр — нареди Харкин на Уилис, който стоеше до отворената врата.

Докато доведат Истьр, Глория Лейн и една нейна сътрудничка докараха в залата масичка на колелца с голям телевизионен монитор и видео. Адвокатите, най-вече на ответника, загризаха химикалките.

Дъруд Кейбъл се преструваше на много зает с някакви документи, но през главата му непрестанно прелиташе само един въпрос: какви ги бе забъркал Фич? Преди процеса Фич ръководеше всичко — подбора на адвокатите и вещите лица, наемането на консултанти, проучването на всички евентуални съдебни заседатели. Той осъществяваше деликатната връзка с „Пинекс“ и дебнеше зорко вражеските адвокати. Но откакто процесът започна, всичките му дела се обгърнаха в тайна. Кейбъл не искаше и да знае. Лично той си вървеше по правия път и движеше делото. Който иска, нека опитва с подмолни ходове.

Истьр седна на свидетелското място и преметна крак върху крак. Не личеше да е изплашен или нервен. Съдията го запита за загадъчния човек, който е вървял след него, и Истьр посочи точното време и място. После най-подробно обясни какво бе станало миналата сряда, когато огледал залата и забелязал същия тип на третия ред.

След всичко това описа мерките за безопасност в апартамента си и взе касетата от Харкин. Докато я зареждаше, адвокатите неволно се надигнаха от столовете. Истьр им демонстрира всичките девет и половина минути от записа, а когато екранът угасна, той отново седна в креслото и потвърди самоличността на взломаджията — същия човек, който го следял и миналата сряда се появил в съдебната зала.

Фич не успя да види проклетия запис, защото онзи смотаняк Макаду или някой друг тъпанар бе ритнал куфарчето под масата. Но за сметка на това чу всяка дума на Истьр, тъй че можеше спокойно да затвори очи и да си представи какво става в залата. В тила му пулсираше мъчително главоболие. Той изгълта два аспирина с чаша минерална вода. Много му се искаше да зададе на Истьр един въпрос: като толкова те е страх, та монтираш скрити видеокамери, защо не си сложиш и аларма на вратата? Но въпросът не хрумна на никого в залата.

— Аз също мога да потвърдя, че човекът от записа беше тук миналата сряда — каза негова светлост.

Но човекът от записа отдавна бе изчезнал. Докато адвокатите го гледаха как се вмъква и обикаля из апартамента, той се спотайваше на сигурно място в Чикаго — ни лук ял, ни лук мирисал.