Джон Гришам - Присъдата

Не забелязал да кара кола, по това време обаче гаражът бил претъпкан.

Осемте водещи адвокати на ищеца имаха общо 150 години съдебен опит, но единодушно решиха, че са се сблъскали с нещо ново. Никой не си спомняше процес, в който външен човек да се е обърнал към някоя от страните с предсказание как ще постъпят заседателите. Според общото мнение М. М. щеше да се обади отново. И макар отначало да го отхвърлиха, в течение на седмицата неохотно стигнаха до извода, че вероятно ще иска пари. Сделка. Пари срещу присъда.

Но не намериха смелост да обмислят стратегията си в бъдещите преговори. По-късно може би, но не и сега.

Фич обаче мислеше единствено за това. В момента Фондът разполагаше с шест милиона и половина, два от които се предвиждаха за разноски до края на процеса. Парите можеха да се изтеглят всеки момент. Почивните дни на Фич минаха в проучване на заседателите, съвещания с адвокатите и прослушване на отчети от специалистите по психология, освен това бе провел няколко дълги разговора с Мартин Джанкъл от „Пинекс“. С удоволствие узна за успешното представление на Кен и Бен в Шарлот, а Джордж Тийкър го увери, че могат да вярват на Лони Шейвър. Дори изгледа таен запис от последната среща, при която Шейвър бе едва ли не готов да подпише клетва за вярност към Тоунтън и Тийкър.

Както обикновено, Фич спа четири часа в събота и пет в неделя, но сънят му не беше спокоен. На няколко пъти сънува Марли и онова, което можеше да осигури тя — най-лесната присъда в цялата му кариера.

При откриването на заседанието в понеделник сутринта той седеше в наблюдателницата си заедно с един от експертите. Камерата работеше толкова добре, че бяха решили да изпробват усъвършенствания модел с по-широк обектив и по-ясно изображение. Криеха го в същото куфарче под масата и никой в оживената зала не разбираше какво става.

Този път нямаше нито клетва, нито каквото и да било произшествие, но Фич очакваше тъкмо това. Ако предстоеше нещо особено, Марли щеше да се обади.

Доктор Хило Килван отново пристъпи към показанията си и Фич се усмихна пред тревожната реакция в ложата. Неговите консултанти и адвокати единодушно твърдяха, че свидетелите на ищеца все още не са успели да завладеят заседателите. Тия медицински експерти разполагаха с внушителна репутация и нагледни материали, но тютюневите гиганти се сблъскваха с тях не за пръв път.

Защитата щеше да бъде простичка и коварна. Нейните лекари щяха категорично да заявят, че тютюнопушенето не предизвиква рак на белите дробове. Други експерти с не по-малко внушителна репутация щяха да обяснят, че при своя избор пушачите са напълно осведомени за риска. Адвокатите щяха да изтъкнат, че ако цигарите наистина са чак толкова опасни, всеки пуши на свой собствен риск.

Фич неведнъж бе минавал през всичко това. Помнеше аргументите наизуст. Бе слушал най-търпеливо адвокат след адвокат. Бе седял на тръни, докато заседателите обсъждат поредната присъда. Тайно бе празнувал след всеки успех, но досега нито веднъж не бе имал шанса да купи присъдата.

Цигарите убиват всяка година по четиристотин хиляди американци, заяви доктор Килван и в подкрепа на това твърдение извади четири големи табла. Те са най-пагубният продукт на пазара и никоя друга стока не е в състояние да се мери с тях. Освен огнестрелните оръжия, но те, разбира се, нямат за цел да стрелят по невинни хора. Цигарите се запалват и пушекът от тях се вдишва; това е предназначението им. А то е смъртоносно.

Тия думи направиха впечатление и заседателите нямаше да ги забравят. Към десет и половина те вече нетърпеливо чакаха сутрешната почивка — кой за чаша кафе, кой да отскочи до тоалетната. Съдията Харкин прекъсна заседанието за петнайсет минути. Николас подаде сгънато листче на Лу Дел, а тя го прехвърли на Уилис, който в момента се оказа напълно буден и отнесе бележката до съдията. Истър молеше за среща насаме през обедната почивка, ако има възможност. По спешен въпрос.

На обяд Николас се измъкна под предлог, че не бил добре със стомаха и нямал апетит. Отивал до тоалетната и след малко щял да се върне. Никой не му обърна внимание. Останалите също отбягваха масата, за да не гледат Стела Хюлик.

Николас мина по тесния заден коридор и влезе в кабинета, където съдията го чакаше със студен сандвич в ръката. Поздравиха се сдържано. Николас носеше кафява кожена чантичка.

— Трябва да поговорим — каза той, докато сядаше.

— Знаят ли другите, че сте тук? — запита Харкин.