Джон Гришам - Присъдата

— Уж да се опазим от акулите — добави Тийкър.

Настана драматична пауза, както бе предвидено по сценарий. Тоунтън и Тийкър хапеха устни и всячески се стараеха да покажат отвращение, като че виждаха пред себе си купищата пари, прахосани в напразен опит да се опазят от съдебни дела. После Тоунтън се втренчи в бележника, вдигна очи към Тийкър и запита:

— Сигурно не сте обсъждали процеса, нали?

Тийкър го погледна изненадано.

— Според мен не се налага. Лони е от нашите.

Тоунтън не му обърна внимание.

— Онзи цигарен процес в Билокси ще има сериозно отражение върху цялата икономика, особено върху компании като нашата — обясни той на Лони, който побърза да кимне и се зачуди как е възможно процесът да засегне нещо друго освен „Пинекс“.

— Не знам дали е редно да го обсъждате — намеси се Тийкър.

— Няма страшно — успокои го Тоунтън. — Познавам съдебния ред. Ти нямаш нищо против, нали, Лони? Можем да ти се доверим, прав ли съм?

— Естествено. Никому нито дума.

— Ако ищецът спечели и бъде наложена тежка присъда, бентът ще се отприщи за подобни дела. Адвокатите ще обезумеят. И ще съсипят тютюневите компании.

— А ние печелим много от продажбата на цигари, Лони — обади се Тийкър точно навреме.

— После сигурно ще се заемат с млекопроизводителите под предлог, че холестеринът убива хора. — Тоунтън повиши глас и се приведе напред. Очевидно темата го вълнуваше. — Трябва да се сложи край на тези процеси. Досега тютюневата промишленост не е загубила нито веднъж. Мисля, че имат около петдесет и пет победи и нито една загуба. В крайна сметка съдебните заседатели разбират, че ако пушиш, то си е за твоя сметка.

— Лони разбира това — побърза да го увери Тийкър.

Тоунтън въздъхна.

— Не ще и дума. Извинявай, ако съм се разпалил. Просто от онзи процес в Билокси зависят страшно много неща.

— Няма нищо — отвърна Лони.

И наистина разговорът не го смущаваше. В края на краищата като адвокат Тоунтън познаваше законите и навярно нямаше нищо лошо в това да поговорят за процеса в най-общи линии, без да засягат подробности. Лони беше доволен. Сега бяха един екип. Що се отнася до него, всичко беше наред.

Изведнъж Тоунтън се усмихна широко, събра си багажа и обеща да се обади на Лони към средата на седмицата. Срещата приключи и Лони отново бе волен като птичка. Кен го откара на летището, където чакаше същият самолет със същите любезни пилоти.

По телевизията споменаха за следобедни дъждове и Стела се вкопчи в прогнозата. Кен се опита да я убеди, че на небето няма и облаче, но тя не пожела да погледне. Пусна щорите и до пладне кисна пред телевизора. Поръча да й донесат сирене в пергамент и два коктейла „Блъди Мери“, после легна да поспи, като не забрави преди това да сложи веригата и да подпре вратата със стол. Кал хукна да види един нудистки плаж, за който бе чувал, но заради жена си досега не бе имал шанс да го посети. След като я остави заключена на десетия етаж, можеше волно да броди по пясъците и да се възхищава на младата плът. Седна да пийне една бира в барче с тръстиков покрив и се замисли колко чудесно върви почивката. Стела не смееше да мръдне, тъй че през близките дни кредитните карти щяха да са в безопасност.

В неделя сутринта хванаха ранния самолет и се завърнаха в Билокси. След два дни страх Стела бе грохнала от безсъница и махмурлук. Не смееше да си помисли за понеделника в съдебната зала.

В понеделник сутрин заседателите се поздравиха с половин уста. Навикът да сядат край каните с кафе и да оглеждат поничките и кифличките започваше да им омръзва — не толкова заради еднообразието, колкото заради мъчителната загадка още колко време ще се провлачат нещата. Разделени на малки групички, те започнаха да си разказват какво са вършили през волните почивни дни. За повечето от тях времето бе минало в домашни грижи, пазаруване, църква и посещения при роднините, но дори най-незначителните подробности придобиваха ново значение в сянката на предстоящото лишаване от свобода. Хърман бе закъснял и затова можеха да си шушукат за процеса — разбира се, нищо съществено, просто всички бяха на мнение, че ищецът прекалява с разните му там диаграми, табла и статистики. Никой не се съмняваше, че пушенето предизвиква рак на белите дробове. Искаха да чуят нещо ново.

Още рано сутринта Николас успя да дръпне настрани Ейнджъл Уийз. Размениха си две-три шеги за процеса, но не задълбочиха разговора. Тя и Лорийн Дюк бяха единствените цветнокожи жени в ложата, но, кой знае защо, страняха една от друга. Ейнджъл беше стройна, мълчалива, неомъжена и работеше при един търговец на бира. Трудно отваряше уста и вечно изглеждаше измъчена, като че нещо я тормозеше.