Джон Гришам - Присъдата

— Аз също — възрази Стела.

— Нищо подобно — намеси се Наполеон, който също като Лорийн Дюк имаше нещастието да седи срещу Стела. — Ядеш по-шумно и от тригодишно хлапе.

Хърман се изкашля високо.

— Хайде сега всички да преброим до десет. И да приключим обяда спокойно.

Всички млъкнаха, мъчейки се да изпълнят заръката му. Джери и Хрътката се оттеглиха към душегубката, последвани от Николас Истьр, който не пушеше, но искаше да смени обстановката. Навън ръмеше и всекидневната разходка беше отменена.

В малката стаичка със сгъваеми столове и отворен прозорец скоро пристигна и Ейнджъл Уийз, най-мълчаливата от всички. Четвъртата от пушачите, Стела, беше обидена и реши да ги изчака.

Хрътката нямаше нищо против да поговорят за процеса. Нито пък Ейнджъл. Та какво друго ги обединяваше всъщност? Изглежда, всички споделяха мнението на Джери: цял свят знае, че цигарите предизвикват рак. Щом пушиш, правиш го на свой риск.

Откъде накъде да дават милиони на наследниците на човек, който е пушил трийсет и пет години? Да си е опичал акъла.

Макар че копнееха за мъничък, елегантен реактивен самолет с кожени седалки и двама пилоти, засега Стела и Кал Хюлик трябваше да се примирят с една стара двумоторна чесна, която Кал умееше да управлява денем при ясно време. Не смееше да лети нощем, особено в претовареното въздушно пространство над Маями, затова хванаха от летището в Гълфпорт самолет до Атланта. Оттам се отправиха за Маями с първокласни билети и за по-малко от час Стела гаврътна две мартинита и чаша вино. Нервите й бяха обтегнати от цяла седмица тежък труд за благото на обществото.

Натовариха багажа си на такси и поеха към Маями Бийч, където се настаниха в новия „Шератън“.

Марли не ги изпускаше от поглед. В самолета от Гълфпорт бе седяла зад тях, а от Атланта летя в туристическа класа. Заръча на таксито да я чака пред хотела и остана във фоайето, докато се увери, че наистина ще отседнат тук. После си намери стая в един малък хотел край плажа на около два километра от „Шератън“. Изчака да наближи единайсет часа и посегна към телефона.

Стела се чувстваше толкова изморена, че искаше само да хапне и да пийне нещо в стаята. Утре щеше да пазарува, но в момента й трябваха течности. Когато телефонът иззвъня, тя лежеше изнемощяла в спалнята. Кал, облечен само с провиснали долни гащи, вдигна слушалката.

— Да, мистър Хюлик — раздаде се бодрият професионален глас на млада жена. — Наистина трябва да внимавате.

— Моля?

— Следят ви.

Кал разтьрка подпухналите си очи.

— Кой се обажда?

— Слушайте ме внимателно, моля. Едни хора наблюдават жена ви. Те са тук, в Маями. Знаят, че сте пътували с полет 4476 от Билокси до Атланта, а след това с полет 533 на „Делта“ до Маями, знаят и в коя стая се намирате сега. Дебнат ви на всяка крачка.

Кал втренчи поглед в телефона и лекичко се плесна по челото.

— Чакайте малко, аз…

— А утре вероятно ще подслушват и телефона ви — услужливо добави жената. — Тъй че бъдете много внимателни.

— Кои са тия типове? — високо запита той и Стела надигна глава. После с усилие спусна на пода босите си крака и насочи към своя съпруг замътен поглед.

— Агенти, наети от тютюневите компании — долетя отговорът. — Същински главорези.

Връзката се прекъсна. Кал отново погледна слушалката, после извърна очи към жена си, която изглеждаше ужасно.

— Какво има? — запита тя с набъбнал език, докато посягаше за цигара.

Кал повтори целия разговор дума по дума.

— Боже мой! — изпищя Стела, изтича към масичката до телевизора и си наля още една чаша вино. — Защо точно мен гонят? — изстена тя и рухна в креслото, като оля хотелската хавлия с евтино каберне. — Защо точно мен?

— Мисля, че няма да те убият — успокои я Кал с известно съжаление.

Стела беше готова да се разплаче.

— Защо ме следят?

— Не знам, дявол да го вземе — изръмжа Кал, вадейки нова бира от минибарчето.

Няколко минути двамата пиха мълчаливо. Бяха слисани и не смееха да се погледнат.

После телефонът отново иззвъня и Стела тихо изписка. Кал бавно вдигна слушалката.

— Ало?

— Привет, пак съм аз — долетя същият глас още по-весело. — Забравих да спомена нещо. Не си мислете да звъните на ченгетата или нещо подобно. Ония момчета не вършат нищо незаконно. Най-добре ще е да се направите, че не ги забелязвате, нали така?

— Коя сте вие? — запита Кал.

— Дочуване — отвърна тя и затвори.

„Листинг Фудс“ притежаваше цели три реактивни самолета, един от които пристигна в събота сутринта, за да откара Лони Шейвър до Шарлот. Лони пътуваше сам, тъй като жена му не бе успяла да намери гледачка за трите деца. Пилотите го поздравиха сърдечно и преди излитането му предложиха кафе и плодове.