Джон Гришам - Присъдата

Отново се появиха триножници с ярко оцветени табла и доктор Килван спокойно, без ни най-малко да бърза, обясни на съдебните заседатели какво е открил.

Следващото проучване сравняваше нивото на смъртност от рак на белите дробове при мъжете в зависимост от вида на пушения тютюн. Килван обясни основните разлики между дима от лула, пура или цигара, както и смъртността при американците, в зависимост от това какво пушат. Бе публикувал две монографии на тази тема и с готовност премина към нови графики и диаграми. Цифрите валяха една след друга и започваха да се сливат в непроницаема мъгла.

Лорийн Дюк първа събра куража да стане от масата и да се оттегли в ъгъла, където продължи да се храни сама, крепейки чинията върху коленете си. Тъй като си поръчваха обяд в девет сутринта, а Лу Дел, Уилис, служителите от кулинарния магазин и всички останали държаха храната да бъде на масата точно в дванайсет, налагаше се да създадат определен ред. Всички имаха утвърдени места. Лорийн седеше точно срещу Стела Хюлик, която мляскаше, говореше с пълна уста и ръсеше трохи хляб. Облечена с парвенюшка безвкусица, през цялото време Стела полагаше отчаяни усилия да убеди единайсетте си колеги, че тя и нейният съпруг на име Кал, бивш управител на водопроводна фирма, са по-заможни от всички тях. Кал имал хотел, Кал имал цял жилищен блок, Кал имал автомивка. Всяко поредно капиталовложение изригваше от устата й заедно с късчета храна. Много обичали да пътуват, непрекъснато обикаляли по света. Най-много им харесвала Гърция. Кал имал самолет и няколко яхти.

По Крайбрежието се носеше слух, че преди няколко години Кал прехвърлял марихуана от Мексико с вехто рибарско корабче. Не се знаеше дали е точно така, но сега семейство Хюлик наистина ринеше парите с лопата и Стела имаше тежката задача да разясни това на всеки срещнат. Обикновено изчакваше всички да си напълнят устата и когато около масата настанеше тишина, започваше да бърбори с неприятен гъгнив глас, в който се долавяше някакъв непознат акцент.

— Ама да знаете как ми се ще да свършим по-раничко тая вечер — подхвана тя. — С Кал сме решили да отскочим през уикенда до Маями. Напоследък там са отворили страхотни магазини.

Всички приведоха глави, защото нямаха сили да понесат гледката на стърчащия от устата й залък. Всяка сричка изпиташе с допълнително примляскване заради полепналата по зъбите й храна.

Лорийн се оттегли с недокосната чиния. Рики Колман я последва с плоското обяснение, че искала да седне до прозореца. Лони Шейвър изведнъж се разбърза да работи и хукна към компютъра с пилешка кълка в ръката.

— Доктор Килван несъмнено е внушителен свидетел, нали? — обърна се Николас към останалите около масата.

Неколцина погледнаха към Хърман, който ядеше обичайния си сандвич от пуйка и бял хляб без майонеза, горчица или каквато и да било друга съставка, полепваща по езика и зъбите. Един пуешки сандвич и купчинка пържени картофи бяха меню, с което човек лесно може да се справи и без зрение. За момент Хърман престана да дъвче, но не каза нищо.

— Трудно е да си затвориш очите пред неговата статистика — продължи Николас и се усмихна на Джери Фернандес. Явно искаше да предизвика старшия заседател.

— Стига — отсече Хърман.

— Какво стига, Хърм?

— Стига си приказвал за процеса. Знаеш какво нареди съдията.

Да, съдията обаче го няма, нали, Хърм? И няма как да узнае какво си приказваме, нали така? Стига ти да не му кажеш, разбира се.

— Гледай да не го сторя.

— Добре, Хърм. За какво искаш да си приказваме?

— За каквото и да било, освен за процеса.

— Избери тема. За футбола, за времето…

— Не гледам футбол.

— Ха-ха.

Настана мъчителна тишина, нарушавана само от мляскането на Стела Хюлик. Очевидно краткият сблъсък бе обтегнал нервите им, а Стела започна да дъвче още по-бързо.

Джери Фернандес не издържа.

— Стига си мляскала, ако обичаш! — злобно изсъска той.

Забележката свари Стела зяпнала, с пълна уста. Джери я изгледа свирепо, сякаш се готвеше да я удари, после дълбоко въздъхна и изрече с усилие:

— Добре де, извинявай. Просто на масата се държиш ужасно, това е.

За момент тя онемя от смущение. После премина в атака. Изчерви се и успя да преглътне огромната хапка.

— Може пък и аз да не те харесвам — настръхна тя.

Останалите наведоха глави и зачакаха схватката да отмине.

— Аз поне се храня тихо и не гълтам като паток — отвърна Джери Фернандес, макар да усещаше колко детински постъпва.