Джон Гришам - Присъдата

— Кой знае, може би разговаряш с бъдещия генерален директор — подхвърли той. — Представяш ли си, цветнокож шеф на една от водещите компании в страната!

Благодарение на Пийл „Листинг Фудс“ бе приела енергична програма за подбор и издигане на чернокожи мениджъри. И тук нещата опираха до Лони. „Хадли Бръдърс“ беше прилична компания, но в нея цареше старомоден южняшки дух, затова нямаше нищо чудно, че малцина цветнокожи успяваха да се издигнат по-високо от равнището на метачи.

През следващите два часа, докато в ъгъла тихо свиреше пиано, петимата си пиеха кротичко и обсъждаха бъдещето. Вечеряха в частно сепаре с препарирана глава на лос над камината. Сервираха им огромни бифтеци със сос и гъби. Лони пренощува в апартамент на третия етаж и се събуди с лек махмурлук, но пък за сметка на това през прозореца се разкриваше великолепен изглед.

За неделя сутринта имаше планирани само две кратки срещи. Първата, пак в присъствието на Кен, беше с Джордж Тийкър, който пристигна по анцуг от сутрешния си крос.

— Най-доброто лекарство против махмурлук — обясни той.

Тийкър искаше Лони да поеме ръководството на магазина в Билокси с тримесечен договор, след което да прецени способностите му. Ако останеха доволни, а в това никой не се съмнявал, щяха да го прехвърлят в по-голям магазин, вероятно някъде около Атланта. По-голям магазин означаваше повече отговорности и по-солидно възнаграждение. След една година пак щяха да оценят работата му и вероятно да го придвижат нагоре. През тези петнайсет месеца трябваше поне по два дни месечно да идва в Шарлот на курсове по мениджмънт, чиято подробна програма се намираше в папката пред него.

Най-сетне Тийкър приключи и му предложи нова чаша кафе.

Последният посетител се оказа мършав чернокож младеж с плешива глава, елегантен костюм и скъпа вратовръзка. Представи се с името Тоунтьн, адвокат от Ню Йорк, по-точно от Уолстрийт. Съсредоточено обясни, че неговата фирма представлявала интересите на „Листинг Фудс“, а самият той работел единствено по делата на компанията. Сега идвал, за да уреди трудовия му договор — сравнително дребен, но все пак важен въпрос. После му подаде три-четири листа хартия, които изглеждаха удивително тежки, след като бяха дошли чак от Уолстрийт. Лони загуби ума и дума от възхищение.

— Прегледайте го — каза Тоунтьн, като почукваше с химикалка по брадичката си. — Другата седмица ще поговорим. Такава е обичайната процедура. В раздела за възнаграждението има няколко празни места. По-късно ще ги попълним.

Лони погледна първата страница, после сложи договора върху купчинката справки, формуляри и наръчници, която растеше от час на час. Тоунтьн измъкна бележника си и като че се приготви за разпит.

— Само няколко въпроса — каза той.

През главата на Лони прелетя мъчителен спомен за съдебната зала в Билокси, където адвокатите вечно имаха „само няколко въпроса“.

— Разбира се — отвърна той и неволно погледна часовника си.

— Имате ли криминално досие или каквито и да било престъпни прояви?

— Не. Само няколко глоби за превишена скорост.

— Има ли в момента някакво съдебно дирене срещу вас?

— Не.

— Срещу съпругата ви?

— Не.

— Обявявали ли сте някога банкрут?

— Не.

— Били ли сте арестуван?

— Не.

— Осъждан?

— Не.

Тоунтьн прелисти страницата.

— Случвало ли се е като управител на магазин да бъдете замесен в съдебен процес?

— Да, чакайте да си припомня. Преди около четири години един старец се подхлъзна и падна на пода. Заведе дело. Трябваше да дам показания.

— Стигна ли се до съд? — запита Тоунтьн с жив интерес. Всъщност вече бе прегледал съдебното досие, носеше копие от него в дебелото си куфарче и знаеше до последна подробност претенциите на стареца.

— Не. Застрахователната компания уреди извънсъдебно споразумение. Мисля, че му платиха двайсетина хиляди.

Бяха точно двайсет и две хиляди и Тоунтьн записа сумата в бележника си. Според сценария в този момент трябваше да се обади Тийкър.

— Скапани адвокати! — възкликна той. — Как ги търпи земята!

Тоунтън погледна Лони, после Тийкър и смутено уточни:

— Аз не ходя по съдилищата.

— Знам, знам — кимна Тийкър. — Ти си от свестните. Нямам нищо против професията, ама са се навъдили едни лешояди…

— Знаете ли колко платихме миналата година за застраховка при дела за некачествени продукти? — обърна се Тоунтън към Лони, сякаш наистина очакваше той да познае. Лони само поклати глава. — „Листинг“ плати над двайсет милиона.